Работодателите възразяваме срещу предложението от 1 април минималната работна заплата у нас да стане 710 лева, вместо досегашните 650 лева.
Това заяви пред Радио Пловдив Васил Велев, председател на една от най-големите работодателски организации у нас - Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Темата е основна в днешното извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Синдикатите, работодателите и правителството трябва да определят промяната в размера на минималната работна заплата (МРЗ)
Обобщавайки позицията на работодателите, Васил Велев припомни, че всяка година им се налага да повтарят едно и също - минималните работни заплати да се договарят между браншовите организации на работодатели и синдикати по икономически дейности и те да са различни за различните икономически дейности.
Велев даде пример със средните заплати в туризма - около 1000 лева, и в IT сектора, където е близо 4000 лева. Разликата е четири пъти, икономическите дейности в двата сектора са много различни, а се предлага да има една и съща минимална работна заплата от 710 лева, коментира Велев.
МРЗ не е 710 лева, а е всъщност 780 лева
710 лева е основна минимална заплата, но към нея трябва да се прибави задължителният само в България клас за прослужено време, което е средно 10%. Така заплатата става над 780 лева, изчисли работодателят. Той отбеляза, че за някои икономически дейности това е повече от средния осигурителен доход т. е. официалната средна работна заплата в тези сектори.
Затова е правилно минималната работна заплата да бъде различна за различните икономически дейности.
Ние не сме против увеличаването на МРЗ, ние сме против еднаквото увеличаване навсякъде, категоричен е Васил Велев.
Колко често да се променя МРЗ?
В периоди на кризи и нестабилност може да се наложи МРЗ да се променя по - често от една година. При застой и дефлация тя може да се определя за по - дълъг период от една година.
Необходимо е да се следи икономическата ситуация и да се предприемат адекватни мерки, коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Мярката 60/40
Според временната рамка на Европейската комисия за държавни помощи мярката 60/40 е със срок на действие до 30 юни тази година.
Пропуск в актуализациите е, че остава като вход в тази мярка 30% спад при 50 % подкрепа и 40% спад при 60% подкрепа.
Инфлацията спрямо базовата 2019 година, по която се мери спадът, по цени на производител надмина 30%, заяви Васил Велев. И обърна внимание, че компании с 40% спад на практика са мъртви.
За нас беше по - правилно да се съгласува входът за тази мярка да е 20%, подчерта работодателят. И посочи, че през януари и февруари - времето на удължения срок на мярката, правителството е трябвало да направи това съгласуване с Брюксел.
Това време беше пропуснато и сега сме отново пред невъзможност да продължим мярката в реално време, защото няма време за съгласуване на такава промяна. Мисля, че няма и желание, коментира Велев.
151-во постановление на Министерския съвет има още един дефект, който може да бъде отстранен - то е базата за сравнение. Това, което е предложено, е базата да е средно аритметичните приходи за месец от 2019 година.
Правилната база за сравнение е спрямо съответния месец за 2019 година, посочи Васил Велев и уточни, че в много от бизнесите има сезонност.
Енергийните цени
Компенсирането заради необузданите цени на енергийните източници е най - важната, най - обемната и засягаща абсолютно всички мярка.
В същото време за България тя има много лесно решение. Нашите суровини, с които произвеждаме електроенергията, не са повишили цената си.
Тези свръх високи цени водят до свръх високи печалби за българските енергопроизводители. А 80% от тях са в Българския енергиен холдинг или са контролирани от него.
Изземването на пари от предприятията чрез високите цени на електроенергията води до складиране на тези пари в АЕЦ „Козлодуй", в Националната електрическа компания и много лесно оттам могат да бъдат взети обратно и върнати на хората, които са ги изработили.
Това го прави правителството чрез действащата в момента мярка за компенсиране на потребителите на свободния пазар. На този етап почти не са ползвани за месеците януари, февруари и март средства от енергопроизводителите. Използвани са средства от бюджета, обясни работодателят.
Интервюто на Екатерина Костова с Васил Велев е в прикачения звуков файл.
Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „ Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998) “ обаче се припомнят много забравени факти за голямото..
В програма "Точно днес" и " Заедно в час " говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова . От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този..
В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...
Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца. Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...