За пресечните точки в дневния ред на хората и действията на политическата класа в упор на кризите – енергийна, финансова, социална, здравна и не на последно място – на доверието – събеседник – политологът доц. д-р Ружа Смилова – преподавател по Политическа теория и история.
"Високите очаквания, с които стартира това управление след една дълго продължила политическа криза засега не се оправдават. Хората натовариха това управление с много високи очаквания, че като с магическа пръчка трупаните с десетилетия проблеми ще бъдат разрешени и то в ситуация, в която управляващите нямат комфортно мнозинство. Наивно е да се смята, че една толкова шарена коалиция - с идеологически и геополитически разминавания, ще отговори лесно на тези очаквания".По думите на доц.Смилова, в България не е имало кабинет, който по-малко да се е радвал на първите си 100 дни толеранс от този кабинет, поне от 25 години. Тя направи сравнение с кабинета на Иван Костов, който обаче се е радвал на абсолютно мнозинство в Парламента и е могъл да предприема действия, каквито в момента е трудно да бъдат предприети, заради разнородния характер на коалицията.
"Разломи има. В рамките на управляващата коалиция изглежда, че няма големи разломи по въпросите на съдебната реформа и правовата държава. По-малки са съгласията и много по-големи са разломите сред управляващите по отношение на геополитическите въпроси и адекватния отговор на агресията на Путин в Украйна."
Доц. Смилова подчерта несъгласието си с тезата, тиражирана от медии и политици от опозицията, че в обществото ни има разлом по отношение на правовата държава. "Българите искат справедливост, каквато дълго време им е била отказвана".
Трудно удържима е обаче позицията на България да не подкрепи Украйна с военна помощ. Отказът на България да се солидаризира с Украйна, като помогне с това, от което тя има нужда, е отказ да застанем категорично на страната на ценностите, в които се кълнем. "Тази позиция няма да допринесе с нищо за издигане авторитета на България".
Доц. Смилова коментира още, че след натрупаната умора миналата година от три поредни парламентарни избори и негативите, които партиите натрупаха като отговорни за това, едва ли някой сега ще посегне с лека ръка към разваляне на коалицията и към рестартиране на нова политическа криза.
Интервюто - звуковия файл:
"Липсва диалогичността, с която сме свикнали, особено от партия ГЕРБ. Това, което което виждаме е, че те стоят твърдо на своята позиция, и каквото и да говорят синдикатите, не съм оптимист накъде вървят комуникациите. Ако публичният и частният сектор са скарани, то трусовете в държавата предстоят". Това заяви в интервю за предаването "Ден след..
Максималният размер на ваучерите за храна ще остане 200 лева месечно и през 2026 година, според проектобюджета за следващата година и това ще остане най-ниската стойност за страна-членка на ЕС. 835 000 са работещите в България, които получават ваучери. Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери, коментира пред Радио..
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..
Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..