Призив за бързо и реално решение отправиха представители от всички групи в Европарламента. Пак заради Северна Македония за кратко у нас днес пристига и еврокомисарят по разширяването Оливер Вархеи.
Настъпва ли моментът на „критична“ повратна точка в постепенното осъзнаване, че твърдото в момента българско „Вето“ над началото на преговорите за членство на северна Македония в ЕС, е вече непродуктивна, включително и за България позиция? Мнения в тази посока изразиха редица участници в дискусията от проекта на БНР „Нашата Европа“, който се реализира с подкрепата на Европейския парламент. В осъществения от Радио Пловдив дебат по темата такова становище изложиха евродепутатът Илхан Кючюк, бившите народни представители Мария Капон и Владимир Дончев и известният юрист и правозащитник Михаил Екимджиев. (чуй прикачения файл)
Какво се очаква и какво реално ще се случи? Ако дадем зелена светлина,както те предлагат, ще се решат ли проблемите с Македония?
Отговори и анализ на все по – затягащия се възел по казуса търсим от историка проф. Николай Овчаров, един от говорителите на новоучредения Национален кръг „За Македония“:
В чутите изказвания виждам нотката на колаборационизма. Точно българските турци най-добре би трябвало да разбират въпроса, защото това, което се случва сега в Македония е точно един „Възродителен процес“ срещу българите там. Опит да се подмени тяхната идентичност. Битката за Северна Македония е битка за България. Ако ние склоним на съглашателствно, ще загубим нашата история и тогава какво ще казваме на нашите наследници?
Призивите от Брюксел двете страни да намерят компромис означава Северна Македония да свърши своята част, защото нашата е изпълнена с договора от 1917г. На някои в Страсбург (ЕП) може да им е платено за сегашната позиция по проблема – смята проф. Овчаров.
По думите му, вярно е че ние много закъсняхме. От години тряваше да сме обяснили българската позиция. Това обаче зависи от нашите евродепутати. Българският премиер отдавна трябваше да е „ударил“ по масата и да каже „Това е позицията на България!“, а не един ден да говори едно, после друго.
Който стигне до националното предателство – той ще носи завинаги „черния печат“. Ако някой български управник иска - нека да го направи!
Страната- кандидат за ЕС е тази, която трябва да си изчисти отношенията със своите съседи – това е правилото за прием, което действаше и за България навремето. С подобни действия, не виждам какво друго освен евроскептицизъм може да се поражда, убеден е Николай Овчаров.
Трябва да защитаваме нашата позиция до последно. Като украинските бойци завода в „Азовстал“, добави той.
В Македония ако искат, нека се чувстват марсианци, жители на Луната или откриватели на Америка, както искат, това си е тяхна работа. Ние се борим за България!
Няма да дадем нито педя от нашата история, от българския език и нашето минало - категоричен е историкът проф. Николай Овчаров.
Около гръцкия остров Санторини н аблюдаваме доста интензивна поредица от земетресения с магнитуд между 4 и 5 по Рихтер. През последните два дни са регистрирани 15 труса с матнитуд 4 . Епицентърът не е на Санторини , обхванати са няколко острова. Голямата част от трусовете са в морето , но се усещат на островите. Това заяви пред..
Поръчката на общината, която трябваше да надгради системата на "Индра" за управление на градския транспорт и трафика въобще не е това, което ни се обясняваше през 2023-та година. Това ни стана ясно от доклада на заместник - кмета Ерол Садъков, коментира общинският съветник от ДБ Владимир Славенски, който е член на транспортната комисия в ОбС...
Община Раковски кандидаства тази година за държавно финансиране с проекти за над 10 милиона лева. Това заяви в интервю за Радио Пловдив Павел Гуджеров, кмет на Раковски. „Не пропускаме да кандидатстваме по нито една програма, затова Община Раковски се развива толкова добре. Предстои да кандидастваме по Програмата за развитието на селските..
В навечерието на Световния ден за борба с рака, който се отбелязва на 4 февруари, КОЦ-Пловдив отбелязва ръст на преминалите пациенти през лечебното заведение през миналата година. „Броят им се е увеличил с около 700. Има и още една негативна тенденция, която забелязваме през последните години – увеличение на пациентите с онкологични..
Изборни правила на поправителен изпит. Какви трябва да са промените за да се избегнат съмненията за чесността на вота? Според председателя на Управителния съвет на Института за развитие на публичната среда Диана Ефтимова за последните десет години, откакто през 2014 година бе приет сегашният Изборен кодекс, в него са направени почти 80 предложения..