Двустранният договор от 2017 г. създаваше едни положителни нагласи за решаване на сериозните, висящи въпроси между България и Македония в исторически план. Четирите години работа на комисията обаче видимо не дават никакви основания за желания напредък. Така коментира развоя на събитията историкът от БАН професор Даниел Вачков.
В началото е имало реални надежди за постигане на компромис, но за съжаление, вероятон поради намесата на политически фактори, работата в комисията постепенно се усложни. Пандемията от коронавирус също допълнително блокира съвместните срещи и развитие на диалога, преминал изцяло в онлайн среда, обясни проф. Вачков..
Ако македонската страна се освободи от политическия контекст, нещата може и да потръгнат, но засега това не се очертава. Опитът сочи, че ако един въпрос се остави и неглижира от разглеждане, той никога няма да се разреши от само себе си.
Преминаването към открита публичност на дебатите може да окаже благотворно развитие на процеса. Защото така обществата и в двете страни ще се запознаят открито с аргументите на отстояваните тези. Тогава би се видяло, че българската страна постоянно привежда конкретни исторически доказателства и свидетелства, докато от македонска страна са непрестанни опитите да се размият данните от „изворите“. Ако дискусиите станат открити, ще се види, включително и от общественоста на Северна Македония, че нашата позиция се гради изцяло въз осново на автентичните исторически факти.
В момента, преди обявените български условия да бъдат изпълнени, би било сериозна грешка, ако българското правителство се поддаде на натиска и даде „зелена светлина“ за македонските преговори за еврочленство.
Ние нямаме никаква сигурност, че ще се постигнат положителни резултати в хода на вече започнал преговорен процес от македонска страна. Досегашният опит показва липсата на сериозни основания, че в последствие нещата може да потръгнат. Никаква гаранция, че ще възприемат залегналите в договора от 2017 г. идеи за обща история. Нито пък, че ще се промени сегашният нескрит език на омразата към България, който в момента присъства в македонските учебници по история.
За съжаление, все повече се налагат примерите с гръцкия подход – поставяме исканията си и чакаме, докато бъдат изпълнени. Този гръцки модел успя, след като на македонската страна и отне много години да осъзнае, че отстъпване от историческите условия няма.
Ако се стигне дотам – толкова по-зле за нашите съседи!
Около гръцкия остров Санторини н аблюдаваме доста интензивна поредица от земетресения с магнитуд между 4 и 5 по Рихтер. През последните два дни са регистрирани 15 труса с матнитуд 4 . Епицентърът не е на Санторини , обхванати са няколко острова. Голямата част от трусовете са в морето , но се усещат на островите. Това заяви пред..
Поръчката на общината, която трябваше да надгради системата на "Индра" за управление на градския транспорт и трафика въобще не е това, което ни се обясняваше през 2023-та година. Това ни стана ясно от доклада на заместник - кмета Ерол Садъков, коментира общинският съветник от ДБ Владимир Славенски, който е член на транспортната комисия в ОбС...
Община Раковски кандидаства тази година за държавно финансиране с проекти за над 10 милиона лева. Това заяви в интервю за Радио Пловдив Павел Гуджеров, кмет на Раковски. „Не пропускаме да кандидатстваме по нито една програма, затова Община Раковски се развива толкова добре. Предстои да кандидастваме по Програмата за развитието на селските..
В навечерието на Световния ден за борба с рака, който се отбелязва на 4 февруари, КОЦ-Пловдив отбелязва ръст на преминалите пациенти през лечебното заведение през миналата година. „Броят им се е увеличил с около 700. Има и още една негативна тенденция, която забелязваме през последните години – увеличение на пациентите с онкологични..
Изборни правила на поправителен изпит. Какви трябва да са промените за да се избегнат съмненията за чесността на вота? Според председателя на Управителния съвет на Института за развитие на публичната среда Диана Ефтимова за последните десет години, откакто през 2014 година бе приет сегашният Изборен кодекс, в него са направени почти 80 предложения..