„Понятието "Атлас" зависи от кой ъгъл на науката се опитвате да го формулирате. Когато става въпрос за хуманитаристи, те разбират по-различни неща от математическите формулировки. Това, което обединява тяхното разбиране, е представата за възможността да се изгради една литературна география. Да се съположат културните, литературните факти с онова, което е картографиране, по отношение на даден ареал. Става въпрос за България и за българската култура, представена през различни знакови или по-периферни литературни явления, които правят канона, класиката на българската литература“. Това заяви проф. д-р Любка Липчева – ръководител на екипа, създал литературния атлас с название „Живописна България“.
Тя уточни, че екипът се е осмелил да посегне към заглавието, дадено от Иван Вазов. „В началото, когато формирахме този международен екип, се натъкнахме на факта, че на всичките 9 езика, с които работим – френски, немски, английски, полски, словенски, гръцки, руски и т.н., преводът на метафората „живописна“ носи известна носталгичност и идиличност. Мнозина от колегите от десетте университета, с които работим, попитаха дали не може да намерим по-модерен вариант. Постепенно обаче се убедихме, че няма нищо по-модерно от това, което е избрал Вазов като „сводно“ понятие за писаните от него в продължение на почти четири десетилетия от 1882 до 1921 година пътеписи. „Живописна България“ е първият опит за цялостна литературна картография“.
Като аргумент за модерността на понятието, проф. Липчева, подчерта, че „живопис“ при Вазов е нещо много по-интересно и динамично от „красота“, защото обединява в себе си разбирането за пъстрота на гледните точки, пъстрота на ценностните системи, пъстрота на визиите за България, българското и българската култура. Именно върху това международният екип е искал да бъде поставен акцентът. Заглавието обединява множество гледни точки, идващи извън българския контекст към България и българската литература.
„Пътешествениците“ в литературните маршрути са екипи от 10 големи университетски центъра, работещи по проекта. ПУ „Паисий Хилендарски“, който е организатор на академичната програма „Живописна програма“ и който изнася тежестта по изграждането на огромната онлайн платформа, съдържаща всички маршрути в тяната цялост. А атласът, като книжно тяло, е своеобразният портал към онова, което читателите могат да открият в интернет-формата на академичната програма. Останалите работещи по проекта университети, са СУ „Климент Охридски“, Атинският, Варшавският, Люблянският, Виенският, Санкт Петербургският, Университетът във Венеция, Хайделбергският, откъдето е и вторият научен ръководител на проекта – проф. Благовест Златанов, Страсбургският университет.
По думите на проф. Липчева, при създаването на литературните маршрути ръководителите са имали пълната свобода да изберат състава и нивото на екипите си. В центъра са специалностите, свързани с българистиката. Екипите са имали и свободата да изберат през какъв тип маршрут и през какви литературни факти, почерци и текстове ще прокарат българската култура. А водещ принцип при създаването на маршрутите и било любопитството към темите.
„Когато оценим зрънцата в литературата, се оказва, че имаме изключително много. Сферата на културата по това се отличава от света на природното, че тук копането, поливането, обгрижването трябва да е активно и непрекъснато!“.
Чуйте повече от звуковия файл:
Общо 1007 умрели и 31 ранени достигна броят на птиците, открити край Копривщица. Това съобщиха от Спасителния център за диви животни на неправителствената организация „Зелени Балкани“. По-рано през седмицата оттам заявиха, че в първия ден на новата година са получили сигнал за загинали и ранени планински чинки, като аутопсията и анализът дават..
Има ли потенциал природният газ не само като индустриално, но и като битово гориво? Основен въпрос в предаването „Ден след ден“, а отговорите търсим от Мария Кръстева, ипълнителен директор на Българската асоциация „Природен газ“. „Борсовата цена на природния газ остава значително по-ниска от електроенергията, но заради субсидирането –..
Когато по Коледа доста населени места останаха без ток заради тежкия сняг, много хора работиха при много тежки условия, за да възстановят електроподаването. Това каза в предаването "Ден след ден" Петър Костадинов , говорител на ЕВН. Той обясни, че дружеството разполага с достатъчно аварийни екипи и техника, но заради прекалено обилния сняг е имало..
Приемането ни в Шенген на практика е приключване на процеса на пълноправното приемане на България в ЕС - общност на свободно движение на стоки, хора и капитали. Да припомним, че в Шенгенското пространство има и няколко страни, които не са членове на ЕС като Лихтенщайн и Швейцария, каза в предаването "Точно днес" Йордан Божилов , председател на..
България засяда, ако изостави Плана за възстановяване и устойчивост. Това коментира Павлин Стоянов, специалист в сферата на енергетиката и климата и автор на платформата Климатека във връзка с решението на Брюксел през декември да откаже второто плащане към България по ПВУ. По думите му има голяма опасност страната ни да загуби поне..