Това съобщи в интервю за Радио Пловдив проф. Добринка Георгиева, специалист по речева и езикова патология от Медицинския университет-Пловдив. Тя е единствения български сертифициран специалист с европейска клинична специализация по нарушения на плавността на речта.
Проф. Георгиева обясни, че в момента в българската здравна система - и в болнична, и в извънболнична помощ, не се назначават речеви и езикови патолози /познати повече като логопеди/, които да оказват качествена терапия на пациентите в нужда.
Според нея, у нас има добре изградена и работеща образователна система, която разчита на логопеди, които работят основно в сферата на училищното и предучилищно образование. По отношение на възрастните пациенти, които страдат от тежка речева и езикова патология, България е може би единствената страна в Европа, в която в здравната система няма назначени речеви и езикови патолози. По думите й, е тревожен и фактът, че през последните години все повече млади хора, между 35 и 45 години, получават инсулти и имат нужда от навременна и качествена речева и езикова рехабилитация.
Проф. Георгиева съобщи, че за първи път в страната и в Източна Европа започва обучението на магистри по медицинска речева и езикова патология в Медицинския факултет на Медицинския университет в Пловдив.
Програмата цели да подготви здравни специалисти, които чрез качествено обучение (включително студентски мобилности в чужбина и достъп до клинична онлайн практика в мрежи, одобрени от Американската асоциация на речевите и езикови патолози) да подобрят качеството на живот на десетки хиляди нуждаещи се болни в страната. Подкрепата на невролози, оториноларинголози, физикални терапевти, стоматолози, лицево-челюстни хирурзи, дентални специалисти, патофизиолози е определяща в процеса на подготовка на бъдещите магистри.
Интервю с проф. Георгиева може да чуете в прикачения звуков файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...