Министерството на културата отпусна 40 000 лв. за проучвания на Златния град на древните траки до карловското село Васил Левски. Това е цялата сума, поискана от държавата от ръководителя на екипа доц. Костадин Кисьов, директор на Археологическия музей в Пловдив.
Очаква се работата да започне в началото на септември и да продължи един месец.
Тракийският селищен център край село Васил Левски, известен като Златния град, е датиран към VI-V-ти век преди Христа. Педполага се, че това е първата столица на одрисите.
Градът е с площ 40 декара, а укрепената част от него е 10 декара. Засега е проучен само 1 дка от укрепената част.
Там миналата година беше открит храм с внушителни размери 8 на 8 метра. Това е най - представителната сграда в обекта и проучването й ще продължи тази година, съобщи пред Радио Пловдив доц. Костадин Кисьов.
Предстои проучването на храма отвътре. Ще се изследва как е построен, каква е височината му, очаква се да бадат открити и останки от олтар.
Тази храмова посторйка е била покрита с керемиди със златисто покритие и оттам дойде нарицателното име Златният град, обясни археологът. По думите му, керемидите са били лакирани с така нареченото „котешко злато“ и се забелязвали отдалече.
Керемидите са огромни - всяка е с размери 70 на 60 см и дебелина от 3 до 5 см. Това са най - големите керемиди в античността, заяви доц. Кисьов. Археолозите разполагат с две цели керемиди и близо два самосвала фрагменти от керемиди.
Технологията на изпичането на тези керемиди не е позната по това време в Тракия. Затова доц. Кисьов смята, че специално за този храм керемидите са доставени отвън. Възможно е да са внесени от Аполония, Месемврия или от други занаятчииски градове, произвеждащи строителна керамика.
Геофизичните проучвания на терена са показали, че близо до храма има още две постройки. Те обаче все още са под земята, на 3 м дълбочина и не са проучвани. Предполага се, че едната от тях е била резиденция на тракийски цар.
Екипът очаква работата по тези постройки да започне догодина, ако се осигури финансиране и необходимата работна ръка.
Открити са останките на други три сгради извън укрепената част на града. Според археолозите там са живели обикновените хора, а не владетелят със семейството си. Основите на трите сгради са много малки, изградени са от речни кавмъни и нямат покриви от керемиди. Покривани са с нетраен материал, измазан с глина, обясни археологът.
Разкрити са и близо 40 м от крепостната стена. Тя е внушително съоръжение с ширина 2 метра и височина 3,5 до 4 метра. Двете й лица са изградени от квадри, между които са поставяни речни камъни, споени с калов разтвори.
Тази година археолозите ще проследят цялата траектория на крепостнвата стена и ще проучват западната й част.
Интервюто на Антоанета Петричанска с доц. Костадин Кисьов е в звуковия файл.
В събота и неделя в Пазарджик предстоят 2 големи кампании на сдружението "Добро сърце". В центъра на града, на „Тортата“, ще бъдат раздадени над 2000 хляба, разказа Георги Янакиев от сдружение „Добро сърце“. "Кампанията "Никой не е по-голям от хляба" цели да покажем на хората, че не е лошо да се дарява. Кампания от хората за хората – да..
Какво губи националната икономика, пренебрегвайки постиженията на българските учени? Защо бизнесът у нас не е иновативен и купува нови технологии от Запад, вместо български разработки? Според проф. Калоян Петров, директор на Института по инженерна химия към БАН, това невинаги е така, но в общия случай предприемачите предпочитат да купуват..
Средства за инвитро процедури са насочени към земеделците – това е манипулация, която измества фокуса от важни теми в държавата, категорични са от Национална асоциация на зърнопроизводителите. Те са и в стачна готовност, заради липсващи средства в проектобюджета за догодина, които са ключови за стабилността на сектора. Става дума за два..
С близо две трети се очаква да е по-малък бюджетът на програмата „Грижа в дома“ за следващата година, съобщи Веселина Ботева, която ръководи дирекция „Социална политика“ в община Пловдив. Тя припомни, че по проекта вече 5 години се осигурява патронажна грижа на самотно живеещи възрастни хора. Проектът, който е финансиран по Оперативна програма..
Има опасност Кукленият театър в Пловдив да влезе в следващата година с 200 000 лева неразплатени средства към доставчици на услуги, каза в предаването „Точно днес“ директорът му Петър Влайков. Причината е, че те не се отпускат от министерството на културата, въпреки че са част от тазгодишния бюджет. Проблемът се повтаря от миналата..