Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Да акцентираме върху правата на българите в РСМ

"Очевидно волята на Европа в следващите години и десетилетия ще се оказва много по-силна, отколкото само волята на Македония  или само волята на България. В този смисъл и двете страни ще трябва да направят някакъв компромис. Компромисът обаче, който РСМ ще трябва да направи, мисля, че ще бъде много по-голям и това дава основания да се очаква, че  волята на съвременното общество на Македония, което е подложено на дълговременна историческа провокация, свързана с външен натиск, специална политика и служби, ще бъде много трудно да се пречупи." Това заяви пред радио Пловдив геополитическият анализатор проф. д-р Марин Русев. 

По думите му, по темата  за езиковия спор не трябва да се прави пълна наналогия с украинския език, който не е създаван с декрет, а съществува почти от хилядолетия. Компромиси трябва да бъдат направени и от страна на България, но здравата истина е повече от ясна и това в съвременното македонско общество или умишлено не се коментира, заради страха от изразяването й, или  защото вече е изтрито от самосъзнанието  на хората в тази страна.

"В началото на този век често бяхме посещавани в  кабинета в СУ "Климент Охридски" от един много известен хирург от Швейцария с македонски произход, който не се интересуваше от политика. Питахме го дали е чувал за Илинденско-Преображенското въстание и неговият отговор беше "...ами някаква буна на българите, но друго не зная".

Проф. Русев припомни, че що се отнася до езика, в продължение на десетилетия всяка книга, статия, вестник или документ, които са засягали  македонското население в Югославия, писана в земите на съвременна Северна Македония, е преминавало през специална комисия в Белград, чиято цел е била поне една дума в изречение да бъде заменена и  днес вече сме свидетели на свършения факт, че населението в Македония изповядва идеята, че съвременният македонски, който е посърбоманчен, е различен език от българския. 

"Това е фактът на изтритото съзнание на вече над три поколения и ние не можем да си позволим да вървим в модерна Европа с имиджа да сме толкова закостенели, че да не признаваме действително случил се факт. Само специалисти разбират, че мелодиката на техните изречения, както и песните им не се различават по никакъв начин от българските. Няма как да се изтрие от историята и фактът, че Василий Българоубиец е наречен Българофигон. И още, че няма нито един регистриран случай след големи кланета населението да се е насочвало в друга посока, за да търси спасение, освен към България". 

В момента е налице ситуация, в която съвременният просръбски елит, който не защитава македонския интерес, практически не хае от това, че е по-добре населението на Северна Македония да бъде погълнато от албанската култура, тъй като албанците вече са  около 40% в това общество и те отлагат тази битка. "Колкото по-късно осъзнаят, че трябва да направят избор в македонското общество между албанското с исляма и сходния християнски прочит на културата заедно с България, толкова ще бъде по-зле".

Проф. Русев направи и прогноза, че в близкото десетилетие, когато албанското население в РСМ надмине 50% и това ще му създаде  повече самочувствие, старите опити да се правят  културни автономии в Тетово и в други места, могат да прераснат в нещо по-голямо и албанците пожелаят по-сериозна автономия,  това може да разруши и без това късата история на македонската държавност.

 "В момента в РСМ всички са абсолютно заблудени, че проблемът им е с България, а невидимият им проблем е с Албания и това е предсказано от сръбски, български, гръцки и други учени много отдавна. А езикът се е случил и то в изкривената му форма, но няма как да не направим компромис."

Политиците никога не могат да бъдат на 100% с народа си. Затова не трябва да се очаква, че населението трябва да взима решения, това трябва да правят политиците, поемайки отговорност. А българският политически елит, с всичките му недостатъци, като че ли усеща, че трябва да направи поне един компромис.

 "Изглежда, че макар и тъжно, ние ще направим компромис. Но срещу това ние не поемаме голям риск. Мисля, че сме в печелившата позиция - правим малка стъпка за нещо, което е реално съществуващо и не можем да го променим, вместо налагайки нашето искане за езика, македонците да ни мразят следващите 1000 години, защото са с изтрито самосъзнание или защото са неграмотни. Такъв факт се е случил в Дания с един език близък до немския, в Нидерландия - с език близък до немския, в Елзас и Лотарингия, където казват "ние сме френскоговорещи немци".

Такива трансформации са напълно възможни, да не се дразним от това и  да акцентираме върху правата на българите в РСМ, призова още проф. д-р Марин Русев.

Интервюто - звуковия файл:

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Въпреки протеста на „Възраждане“ нормалността у нас се връща

Въпреки грозните сцени от протеста на „Възраждане“ в събота нормалността в страната ни се завръща. Това коментира политическият анализатор и журналист  Иван Тропанкев. Аргументира се с това, че имаме работещо правителство с опозиция, на прага сме на приемането на бюджет 2025, както и на влизането ни в еврозоната.  „Докладът за членството..

публикувано на 25.02.25 в 10:50

Община Пловдив няма да допусне втора „Индра“

Община Пловдив ще защитава обществения интерес при финализиране на електронната система в градския транспорт. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив Ерол Садъков, заместник-кмет на Пловдив с ресор транспорт. Той обясни, че в момента се водят преговори с фирма „Тикси“ за сумата, която трябва да се даде допълнително за..

публикувано на 25.02.25 в 10:35

В този бюджет излиза, че най-важни са заплатите в МВР

Смешна е историята дали е вярно, че България е изпълнила критериите и може да влезе в евозоната от 01.01.2026 г., защото става въпрос кога точно се закръгля при изчисляването на критерия. Това заяви в предаването "Точно днес" макроикономистът Георги Ганев . "Когато се опитваш да вкараш аналогова действителност в дигитални цифрови критерии, понякога..

публикувано на 25.02.25 в 10:12

По-малко пари, по-малко профилактика

Надзорният съвет на Здравната каса одобри проектобюджета, който е в размер на над 9 милиарда и 400 милиона лева.650 милиона лева са предвидени в бюджета на НЗОК за първична извънболнична медицинска помощ за тази година, а за болнична – 4 милиарда лева. Какво означава това за пациентите и има ли шанс те да получат по-добра извънболнична..

публикувано на 25.02.25 в 09:58
Проф. Марин Русев

Мирът не е възможен без участието на Украйна

Възможността да се постигне мир в Украйна е като разликата между климат и синоптична прогноза. "Синоптиката много точно ще ни каже какво се случва и какво се очаква за утре, докато климатът казва: "през зимата би трябвало да има сняг". И тук нещата, които се говорят в момента са някакви синоптични събития, които бързо се променят в зависимост..

публикувано на 24.02.25 в 17:23