Когато през 1434 Владислав III Ягело наследява баща си, той е само на 10. На 14 е обявен от Сейма за пълнолетен, а на 16 е поканен за крал и на Унгария. За Полша това е проблем, дори два - унгарската кралица пази трона за още нероденото си дете, а Унгария вече е в сблъсък и с Османската империя. Така че шляхтата не е съгласна да се приеме короната, но Владислав, запленен идеята за рицарски подвизи в името на християнството, приема.
За вътрешния проблем той получава рамо от папа Евгений IV, а в замяна води кръстоносен поход срещу турците. Полша не му дава особена подкрепа, но 20-годишният крал тръгва начело на унгарците и други християнски съюзници. В битката при Варна вижда, че губи и, начело на тежките си рицари, атакува хълма, където е султан Мурад. Рицарите му са избити, а кралят е обезглавен - макар че тялото и доспехите му не са намерени. Младият крал си отива, без да остави наследници, а и без въобще да е докоснал жена. Хроникьорът Ян Длугошч го нарича „истински свят крал и втори ангел на земята“. Така полският и унгарски крал Владислав III Ягело остава в историята като Варненчик. Но има и друга, португалска версия. При Варна Владислав получава божи знак и се разкайва, че е обявил войната под фалшив предлог. Така че не атакува, а отива в Светите земи и става рицар на Ордена „Света Екатерина от планината Синай“.
После живее на Мадейра като Хенри Германеца, макар всички да знаят кой е. Португалският крал му дарява земи и кумува на сватбата с местна благородничка, а един от синовете им, твърди се, е Христофор Колумб. На Мадейра идва и делегация от полски свещеници с предложение да се върне на полския трон, но той отказва. След Владислав, крал в Полша става брат му, Казимир IV Ягело. Като трети син, той не е обучаван за крал, не знае дори латински, но е умен, интересува се от дипломация и икономика, и преговаря блестящо. Казимир веднага изравнява статута на полския и литовския нобилитет и решава в своя полза конфликта с папата за правото да назначава епископи. С комбинация от войни и преговори, той печели нови територии, побеждава в 13-годишната война с Тевтонските рицари и получава излаз на Балтийско море, прави единия си син крал на Бохемия, другия - на Унгария, съюзява се с Великата орда срещу татарите от Крим и Московското княжество. Полша става могъща европейска държава, а кралят се жени за принцеса Елизабета от Австрия.
Казимир IV единствен няма участта на Ягелоните - има 13 деца, включително синове, а един от тях вкарва Полско-Литовската държава в Златен век на духовен и материален възход. Това е роденият през 1467 Сигизмунд I, наречен “Стария“, за да се отличава от сина си - Сигизмунд II Август. Сигизмунд I е назад в линията за наследяване и поема властта чак през 1506. Той е силен и умен крал, печели войни и територии, затвърждава васалитета на Херцогство Прусия, взима Мазовше, побеждава Молдавия и московците, като подсигурява източната и южната си граница. Сигизмунд не обича благодорниците да му се бъркат, но спазва законите, през 1527 създава наборна армия и законодателно реформира системата на крепостничеството. Той управлява 42 години и се жени два пъти. Първа е Барбара Заполя от Унгария. С брака се търси съюзник срещу Хабсбургите, но двамата се обичат, макар за кратко. Барбара умира, а Сигизмунд се жени се за Бона от фамилията Сфорца, владетелите на Милано. Тя, освен пари и влияние, носи в Полша Ренесанса и наводнява двора с италиански архитекти, скулптори, художници, музиканти. Поляците започват да учат в Италия при майстори от Ренесанса, но възходът не идва на гола поляна - през 16 век земеделска Полша забогатява чрез търговия и занаяти, засилват се контактите със Запада, внася се техника, раждат се градове, всяка епархия, освен църква, има училище и грамотността е висока.
При това наследство, какво остава на сина от Бона Сфорца, прекрасно образованият Сигизмунд II, по италиански помпозно наречен Август, освен да продължи доброто управление на баща си. Още през 1530 той е коронясан за съуправляващ, а сяда на трона през 1548, когато Сигизмунд Старият умира. До реализацията на най-великото дело, създаването на Жечпосполита, единната Полско-литовска федеративна държава, остават 20 години.
Жечпосполита е най-голямото държавно образувание в Европа по онова време, което оцелява повече от 2 века и през 1791 въвежда първата в Европа и втората в света демократична конституция след американската. За съжаление, скоро след това е разкъсана между Прусия, Австрия и Русия, за да остане само интересен политически и исторически феномен. Така или иначе, докато стигне до Жечпосполита, Сигизмунд II прекарва времето си в кралски забавления с политика, войни и любов. Външно той не е внушителен като баща си, но е не по-малко успешен владетел, който, с типичните за Ягелоните упоритост и търпение, най-често успява да наложи волята си не само над враговете, но и над Сейма. За разлика от предците си, той не е запален по църковни въпроси и при него в Полша цари истински либерализъм към другите религии.
Сигизмунд също е любител на изкуствата и изтънчения живот, а, за разлика от предците си, е и голям любовник, който не подминава женска фуста, без да ѝ обърне специално внимание. Жени се три пъти, но голямата му любов е скандалната литовка Барбара Радзивил. Тя е амбициозна и интелигентна жена с прекрасен вкус и свободен нрав. Връзката им предизвиква скандал, а намерението му да се ожени за нея - силна съпротива в Първия Сейм, който той свиква - мнозинството смята Барбара за опортюнистична проститутка. Кралят обаче изчаква и вече във Втория Сейм съотношението на силите е в негова полза. Скоро след сватбата обаче Барбара умира, може би отровена. След пет месеца, притиснат от нуждата да избегне създаване на австрийско-руски алианс срещу Полша, той се жени за братовчедка си, австрийската херцогиня Катерине.
Сигизмунд II Август обаче също е застигнат от участта на династията си - макар да има незаконни синове от любовници, той няма законен наследник и така Ягелонската династия, която промени сериозно картата и духа на Европа, умира с неговата смърт през 1572.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
И тази година издателство „Летера“ кани пловдивчани и гостите на града на вълнуващо пътешествие из духовните маршрути на хилядолетния Пловдив. Считан за един от най-старите градове в света, Пловдив е известен със своята древна история, архитектурно наследство и културно многообразие. В Пловдив могат да бъдат видени безброй исторически,..
За единадесети пореден път арх. Георги Савов награди талантливи ученици от Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“. Събитието състоя в галерия „Резонанс“ по време на откриването на изложба с номинираните творби в провеждащия се съвместно с Художествената гимназия конкурс за рисунка, който носи името на арх. Савов. Създателят и..
Елин Рахнев получи Голямата награда „Орфей“ за изключителен принос към поезията. Наградата му бе връчена на откриването на Осмото издание на Международния фестивал на поезията „Орфей“ – Пловдив 2025. Елин Рахнев е шестият носител на отличието на Международния фестивал за поезия „Орфей“ – Пловдив при неговото осмо издание. Голямата награда..
В българския месец на духа със Стефан Цанев говорим за свободата.... "Свободата е много жестоко нещо. Тя те лишава от оправданието, че някой друг е виновен за твоето нещастие" - любимото ни оправдание и мрънкане.... Говорим и за демокрацията, която според поета убихме още в зародиша й.... Говорим си и за изкуството, което не може и не бива да бъде..
С изложба на художника Стефан Божков галерия „Червеното пони“ в Пловдив открива новия сезон на 10 май. Това е петото представяне на художника в пловдивската галерия. „Експозицията е от 20 картини, които ще бъдат смесена техника на платно, издържани в характерния за него стил. Той е един неподражаем съвременен български автор, който..