Самата тя посочва, че по-големият риск е при гласуването с машини, "защото там контролът е почти невъзможен".
"Истинският проблем е крайният контрол, как ни убеждават институциите, че ние наистина получаваме това, което сме гласували. Моето притеснение е, че в момета никой не е в състояние да ни гарантира нито истинския резултат от машинния вот, нито истинския резултат от хартиения. Единият изисква задълбочени IT умения, а другият много сериозен контрол в РИК-овете при преброяването".
Демократичният процес е поставен под въпрос още преди две - три години. С хартиената бюлетина знаехме, че има проблем с броенето и отчитането, но знаехме и че тези отклонения не променят представителството в парламента. При машината контролът е напълно изпуснат, защото там не можем да разберем какво ни липсва, тъй като няма възможност за граждански контрол върху това как се влияе върху нея.
Единственият източник на контрол е в масовото гласуване, защото каквито и грешки да стават при единия или другия вот, при голям масив данни те няма да са така съществени.
Ние никога няма да сме доволни от политиците, но е важно хората да разберат, че нещата се случват въпреки и в резултат на тяхното неволство, посочи анализаторът.
Според нея всяка партия в тази кампания ще си говори за своето - БСП за социална политика, ПП и ДБ за съдебна реформа, ГЕРБ ще се опитва да бъде по- разнопосочен и затова няма да се получи даже дебат в кампанията.
В същото време ще се говори за войната в Украйна, за еврото и т.н по външнополитическите приоритети. Това са теми, които както обединяват, така и разделят хората. И ако политическите партии успеят да убедят обществото в значимото и къде е България в тази картина, то след това могат и да намерят допирателни помежду си. Ако не успеят, и това няма да е основа за сближаване.
Цялото интервю с проф. Антоанета Христова можете да чуете в прикачения звуков файл.
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив историкът доц. д-р Тодор Радев от Пловдивския университет припомня факти, история и подвиг - за Освобождението ни. Спират ли гласовете да сменим датата 3 март и да си изберем друга за Национален празник? Доц. Радев счита, че винаги трябва да се връщаме в нашата памет към великите дела на нашите предци...
От Ница до Пловдив, за обучението на българчетата зад граница – включване на Соня Щилова , която посвети десетилетие на българското неделно училище в Ница, Франция и учениците й, които проговарят и пишат на български език. Българското училище в Ница се казва "Родна реч" , то е създадено преди близо 10 години и обучава десетки малки ученици,..
Паметникът на освободителите на Бунраджика е открит през 1881 година. Проектът е дело на архитект Вокар. Днес до него ще се изкачат с шествие на свободата стотици пловдивчани, които почитат паметта на загиналите за свободата на България. „Строителството на паметника на освободителите започва през 1880 година и е открит през 1881 година...
В „Добро утро, ден!“ тази седмица ни гостува Лана Петкова, учител по йога, соционалитик, иконописец и може би една от най-известните украинки в Пловдив. Родена е в Харков, но преди 30 години любовта я води в града под тепета, където намира и своята реализация. Създава собствена програма, която кръщава Ланетика. Според Лана йога дава сила и..
Родители и ресурсни учители на деца с нарушено зрение настояват държавата да поеме ангажимент за адаптирането на брайлова азбука учебните помагала, които се използват в училище. Това е един от изводите от проведената в Пловдив кръгла маса, посветена на приобщаването на деца с увредено зрение в системата на средното образование, организирана..