Националният празник е призван да сплотява нацията

145 години назад във времето, за да си спомним  историята, поуките от събитията и днешната им  проекция - разговор в програма "Точно днес" с доц. Светослав Живков, историк и преподавател в  СУ" Св. Климент Охридски". 

Националните празници трябва да сплотяват, а не да разединяват нацията.

"В България в последните години за съжаление този празник по-скоро разединява и се използва от различни кръгове, включително за външнополитическа пропаганда. Всеки един празник има около себе си някаква своя митология. 3 март не прави изключение. Безспорно е, че датата е свързана с българското Освобождение. Всички ние знаем още от училище, че на този ден е подписан Санстефанският мирен договор.Това което много хора не знаеят е, че на тази дата договорът, който е подписан е по-скоро предварителен. В междунардно правен план не той, а по-скоро Берлинският договор конституира българската държава", припомни историкът и призова днес тази дълга тема да се остави за обсъждане през годината.

"Тя се отнася до международните отношения от периода от третата четвърт на 19 век, руските амбиции на Балканите, българските стремежи за възстановянае на българската държава и формиране, всъщност на  модерна европейска, демократична държава, не просто възстановяване на държавността", допъли Живков

Той припомни че 3 март е празник, който започва да се почита след Освобождението и в онези години - края на 19 век и първите години на 20 век, поне до Балканските войни, олицетворява идеята и стремежа на българите за национално обединение.

Политическият ни елит преди повече от век и половина и днешният, който точно днес тръгва в поредната предизборна битка. 

"Минали са повече от 100 години. Чисто събитийно има огромна разлика между днешния политически елит и тогавашния . Няма приемственост между тях, най-малкото, заради събитията около 1944 година и месеците след тях, когато комунистическата власт ликвидира докомунистическия български елит, чийто корени са още в самото Възраждане."

По думите му този елит също е имал своите недостаци, той носи спецификата на българското общество в хода на 19 век , но е  естествен елит. Той е бил един проевропейски елит и се  е опитвал да превърне България и бългаското общество в едно модерно и европейско за времето си общество.

" Като съвременици ние трудно може да оценим толкова мащабен феномен като сегашния елит. Ясни са настроенията срещу българските политици в наше време. И не само политици, защото елитът е не само политически. Той е и културен и икономически и т.н. Но и в миналото, ако отворим вестниците от  края 19 век и там настроениятя срещу българския елит не са били особено позитивни. Винги се е търсело критиката и недостаците. И тогава е имало съмнения за корупционни афери и не само съмнения между другото.  От дистанцията на времето обаче става ясно, че  този български елит от 19 век не е бил толкова корумпиран, толкова балкански и тъмен. Вероятно до подобни изводи, относно  нашия съвременен елит, ще стигнат нашите наследници  и потомци след около 100 години, но ние сме прекалено много набъркани в нашата съвременна политика. Всеки от нас има своите политически симпатии и антипатии. Сега, това което не виждам в съвременния елит, за  разлика от онзи елит от 19 век, е чувството за мисия, това, че тези хора трябва да водят българската нация и да служат за  модел и добро подражание".

Каква кампания да очакваме и посланията на политиците ще отразят ли дневния ред на обикновения българин?

"В последните две години и половина сме в една  перманентна предизборна кампания. Вероятно  като слоган и послание едвали ще има някаква голяма разлика спрямо последните избори. Само по себе си не трябва да имаме  свръхочаквания. Предизборното време е време, в което партиите се конкурират по между си и няма как да очакваме някакъв благ тон между тях. Разбира се, не трябва да се преминават някакви определени прагове, които за съжаление през последните години бяха преминавани. Това е и една от причините тези български политици да не формират мнозинство и да не излъчат правителство"

Цялото интервю с доц. Светослав Живков е в прикачения звуков файл.