Асоциацията на пациентите с автоимунни заболявания внесе доклад в Министерството на здравеопазването и в Националната здравноосигурителна каса за страданията и ниското качество на живот на пациентите с атопичен дерматит. Докладът се базира на интервюта с 23-ма пациенти – мъже, жени и деца със средна и тежка форма на заболяването, проведени през февруари и март 2023 г. Анализът на споделеното от пациентите цели да помогне на здравните институции да разберат по-добре проблемите на тази дълго неглижирана пациентска група, която заслужава достоен живот и достъп до съвременни методи за диагностика, лечение и контрол на заболяването. За резултатите от изследването и проблемите на хората с това заболяване разказа в програма "Точно днес" Анета Драганова, председател на пациентската организация.
От заболяването страдат 20% от децата и до 8% от възрастните. Тя обърна внимание, че атопичният дерматит е хронично рецидивиращо заболяване, което дори в леките си форми влошава силно качеството на живот на пациентите. „Заболяването е съпроводено с болка и дискомфорт, което нарушава самообслужването, движението и всякакви активности. Много от пациентите страдат от депресия и тревожност.“,
В последните няколко години Българското дружество по дерматология и пациентската общност организираха редица застъпнически инициативи, за да признае Здравната каса заболяването за социалнозначимо и да го включи в Списъка на заболяванията, за които заплаща домашно лечение. 2023 г. е първата година в българската история, в която НЗОК ще започне да реимбурсира терапия за среден до тежък атопичен дерматит. Очакваше се Касата да започне да заплаща лечението за атопичен дерматит с регистрирания в България JAK-инхибитор (янус-киназни инхибитори)от началото на 2023 г. Медикаментът е одобрен за възрастни и деца над 12-годишна възраст и действа като намалява активността на ензим, наречен „Янус киназа“, в организма. По този начин помага за намаляване на възпалението и повлиява благоприятно обрива и сърбежа на кожата.
Критериите за това какви пациенти подлежат на лечение с тази терапия вече са изработени от дерматолозите, но все още не са одобрени от Надзорния съвет на НЗОК. След одобрението критериите трябва да се обнародват в Държавен вестник, а това може да забави нещата с месеци.
Междувременно продължава страданието на пациентите с атопичен дерматит, чийто брой в последните 30 години се е увеличил три пъти.Председателят на Асоциацията на пациентите с автоимунни заболявания подчерта, че много от пациентите не са посещавали дерматолози от 1 до 3 години, тъй като лекарите няма какво ново да им предложат за облекчаване на състоянието. „Надежда за пациентите са новите системни терапии. Дерматолозите вече са изготвили критериите за започване на системна терапия с JAK-инхибитори, която да се реимбурсир от Здравната каса. Това трябваше да започне всеки момент, но от НЗОК още се бавят по неясни за нас причини“, обясни Анета Драганова.
"Същевременно изпитват болка и постоянен сърбеж, заради което всички страдат от безсъние, което води до липса на енергия за всякакъв тип дейност през деня. „Тези хора се въртят в омагьосания кръг – недоспиване, проблем да вършат ежедневните си дейности, неадекватност в работата. Заради всичко това голяма част от пациентите признават, че са изпадали в депресивни състояния. Някои не са ходили на работа две години, докато се възстановят от депресията. Обществото трябва да разбере, че атопичния дерматит не е някаква лека екзема, а много сериозно заболяване, което снижава силно качеството на живот, посочи още Анета Драганова и допълни, че поради тази причина стартира и национална информационна кампания „Отново в кожата си“ в партньорство с Българско дерматологично дружество и Портал на пациента.
Според лекарите ако през 70-те години в България с атопичен дерматит са били 2% от децата, то днес са над 20%“, като нарасналата заболеваемост и при възрастните се обяснява с повсеместния стрес, със замърсения въздух и лошо качество на храната и водата, с тютюнопушене, използване на козметика с много алергени, голяма миграция и смяна на климатичните условия на живот.
Интервюто на Анета Драганова е в прикачения звуков файл.
"Липсва диалогичността, с която сме свикнали, особено от партия ГЕРБ. Това, което което виждаме е, че те стоят твърдо на своята позиция, и каквото и да говорят синдикатите, не съм оптимист накъде вървят комуникациите. Ако публичният и частният сектор са скарани, то трусовете в държавата предстоят". Това заяви в интервю за предаването "Ден след..
Максималният размер на ваучерите за храна ще остане 200 лева месечно и през 2026 година, според проектобюджета за следващата година и това ще остане най-ниската стойност за страна-членка на ЕС. 835 000 са работещите в България, които получават ваучери. Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери, коментира пред Радио..
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..
Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..
Разкъсана облачност
Ясно