Образец сме в прилагането на наказателното право на ЕС

"В исторически план Денят на Европа - 9 май е ден на победата над фашистка Германия, който впоследствие разрушената от трагедията Европа приема като символ. В институционален план при развитието на европейските институции първоначално се тръгва от идеята за икономическия съюз, който впоследствие започва да охранява правата на гражданите.  Изминат е доста дълъг път, докато се стигне и до сътрудничеството по наказателни дела, което се проявява по много линии и е работещо и изключително ефективно в момента". Това заяви прокурорът и д-р по Право на ЕС Владимир Вълев. 

Като пример за това той посочи процедурата, по която се предава или не издирвано лице от България, което е установено в рамките на ЕС, както и когато лице извършило престъпление в ЕС, се укрива в България.

"Съществува механизъм за събиране на доказателства между съответните институции без политически елемент при екстрадицията, тъй като европейската заповед за разследване дава  бърз и директен способ за събиране на доказателства".  

Извървеният от Европа път е дълъг и страната ни може да черпи позитивите от него.

Вълев подчерта, че при прилаганвето на европейските правни норми трябва да бъде откроено рамковото решение 584 от 2002 г. на Съвета, касаещо екстрадицията по улеснена процедура, е прието и обнародвано в Република България в Закона за екстрадиция и Европейска заповед за арест, който действа от 2005 г успешно, независимо че е променян в съответствие с налагащата се необходимост  във времето.

"Европейската заповед за разследване, която е приета с директива 44 от 2014 г., действаща в ЕС от 2018 г., а  в България от 2018 г., става част от националното ни законодателство в изключително кратки срокове, което доказва, че страната ни полага усилия да е част от общия европейски дом".

Премахването на граничния контрол, което е позволило свободното движение на стоки, хора и капитали, е довело неминуемо да възможността лица извън своята страна да извършат закононарушения  в страна членка на ЕС.

"В тази връзка съществува Рамково решение 214 от 2005 г. на Съвета, което позволи на страните членки директно без политическа намеса да искат изпълнение на финансова санкция от друга страна членка. Например, когато се извърши нарушение  на Закона за движение по пътищата в страна от ЕС и има наложена глоба, тя бива събирана от  българския гражданин, въпреки че той може да не пребивава в съответната страна членка. Ако е извършил там някакво нарушение и след това се е прибрал в България, няма да остане ненаказан. Сътветното наказание трябва да е влязло в сила в държавата на нарушението, след което се изпраща в нашия Окръжен съд, който прави производство по Закона дали е допустимо налагането на санкцията. И ако изискванията отговарят на рамковото решение за допустимост, санкцията се налага и се изпълнява от НАП, като приходите съответно остават в България".

Вълев подчерта още, че такива производства се водят ежемесечно във всеки Окръжен съд на територията на България и те не са рядкост.

Той бе категоричен, че пробойни при прилагането европейските механизми за сътрудничество по наказателни дела у нас няма и че изпълнението на приобщаването на европейските норми  в България е образец за страните кандидатки от Западните Балкани, както и за много други европейски страни, които са влезли в ЕС по-рано от нас, но още срещат трудности, които ние сме преодолели. 

Владимир Вълев не се ангажира с коментар за разноговоренето в Прокуратурата в лицето на Гешев и заместника му Сарафов, но бе категоричен, че по образуваното досъдебно производство, свързано с поставения взрив има следствена тайна, която не е достижение на българската правна мисъл, а е характерна за страните от континенталната правна  система, към която се присъединява и България. 

"Следствената тайна трябва да си остане тайна".

Цялото интервю - звуковия файл: