С историка доц. Симеон Кацаров от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" говорим в програма "Точно днес" за поуките, посланията и уроците на Съеднинението. И търсим отговор на въпроса - защо днес сме повече разделени от всякога и забравихме ли, че Съединението прави силата, а силата прави независимостта.
Според историка, ако погледнем в контекста на събитията ще видим, че това събитие не е станало за една вечер и нещата не са се уредили набързо.
"Това е едно събитие, което първо е подготвяно доста дълго време и второ има изключително целенасочена идея как да бъде осъществено . Като казвам дългосрочно подготвяно, всъщност българското общество още при отделянето на Източна Румелия е имало желание и е смятало, че ще се обедини с Княжеството. Въпросът е как обаче. Това е поредният опит за Съединение. Повечето опити се провалят. Тук вече е момента, в който тайния комитет и хората около него избират стратегията за подготовка на Съединението. Ясно е, че хората са за, ясно е обаче, че обстановката трябва да се подготви като цяло много по-добре. Затова те избират да подготвят хората чисто национално", смята специалистът.
По думите му се извършва неворятна пропаганда от тайния комитет в продължение на месеци и така се запалва искрата на българщината.
"Затова имаме това всенародно участие в самия акт на Съединението. Те са били убедени, че това е правилното решение", допълва Кацаров.
Според него трябва да се обърне внимание и върху друг един контекст - септември месец, това е времето, през което се събира реколтата.
"И тези хора зарязват смейството си, зарязват реколтата си и се включват в четите".
"Обикновенно това малко се подценява, но това означава една готовност на българина да жертва всичко, за да може да се получи тази кауза на Съединението в този момент. Не трябва да подценяваме цялостната картина около самият акт и да смятаме , че всичко става за няколко часа вечерта около 5-6 септември", коментира Кацаров.
Той припомни и факта, че Съединението се прави в тежка международна обстановка.
"Това е не само да тръгнеш срещу Великите сили, а направо да им кажеш, че няма да ги слушаш - Великите сили", обясни историкът.
Другата голяма заслуга на българите е масовостта на събитието - призната от чуждите наблюдатели - английски и руски представители, които пишат до своите правителства, че цялото общество и в Източна Румелия, и в Княжество България са за това Съединение.
"Трябва да дадем заслуженото на всичко това. Не само на самия акт, но на цялата подготовка, на защитата и след това разбира се и на Сръбско-българската война, в която показваме още една саможертва. Готови сме наистина да дадем всичко, за да защитим една кауза българска", категоричен е Кацаров.
Той смята, че днес ни липсва кауза, която да ни обедини, която да ни превърне в общност.
"Политическото злободневие винаги е съществувало в България и винаги сме се сблъсквали по този въпрос. Но кагато стане дума за такива събития както Съединението, след това Независимостта, след това Балканската война. Това е момента, в който забравяме че сме русофили, русофоби, либерали, земеделци и т.н и влизаме в това общо национално чувство. Разбира се след това, когато премине еуфорията, отново се разделяме и отново стигаме до конфликти", посочи историкът.
Според него въпреки всичко българите сме съпричастни към болката и нещастието на ближния.
"Явно имаме някаква невидима връзка, която ни свързва и ни превръща в общество", казва Кацаров, но според него много трудно днес намираме национална кауза, която да ни обедини.
Още за мястото на Пловдив в историческите събития и дали имаме нужда от смяна на националния празник може да чуете в прикачения звуков файл.

Все по-млади жени се сблъскват с диагнозата рак на гърдата. Това съобщи д-р Христо Хаджиев от Комплексния онкологичен център в Пловдив. Той разказа, че сред пациентите има и мъже, като само за миналата година през отделението по медицинска онкология в центъра са преминали десетина души с такава диагноза. „За съжаление, все по-често срещаме..
Държавата е в хронична бюджтена криза. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив бившият вицепремиер Николай Василева, който коментира проекта за бюджет за 2026 година. Той отхвърли твърденията за стабилизация, и посочи, че проблемите само се задълбочават. Николай Василев смята, че проекта на бюджет е прекалено ляв..
Професор Антоанета Христова, политически психолог и анализатор, в коментар за политическото и икономическото напрежение в България подчерта, че предложения бюджет от правителството не решава реалните проблеми на гражданите, а вместо това се фокусира върху оцеляването на управляващите. Бюджетът решава всички други проблеми, но не и тези, които..
11 ноември по традиция е една от най-обичаните дати от влюбените през годината. И тази година мераклиите да се оженят на тази огледална дата в Пловдив не са никак малко. 9 двойки си казаха „да“ днес в града под тепетата. Дали заради струпването на много единици или заради това, че датата 11.11. е огледална, не е ясно, но всяка двойка..
Продължават дискусиите около бюджет 2026, а според управляващите сериозни промени в параметрите му не се предвиждат. В ефира на Радио Пловдив икономистът и специалист по маркетинг и стратегическо планиране проф. Боян Дуранкев подчерта, че вероятно така предложеният бюджет все пак ще претърпи промени. „Все още няма внесен проект в..