Българските села не са със затихващи функции, те се променят, заедно с хората в тях. Това е установил екип от антрополози и социолози от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", проучили на терен различни села в Южна и Югоизточна България, както и едно село в североизточната част на страната.
Изследването е тръгнало от предизвикателството да бъдат проверени т. нар. "фигури" - че българското село изчезва, че то е със затихващи функции, че някъде има промени, но те не са съвсем ясни.
"Ние не се съгласихме с тези клишета и искахме да видим какво стои зад тези фигури. Затова тръгнахме на терен и се опитахме да видим през очите на обитателите на селата какво всъщност е българското село сега."
Това заяви пред Радио Пловдив доц. Меглена Златкова, зам.-декан на Философско-исторически факултет на ПУ“Паисий Хилендарски“, по повод провеждащата се във висшето училище кръгла маса на тема „Села, хора, промени“.
Тя обясни, че цел на изследователите е била да установят дали това са послания, които формират някакви внушения и нагласи, че нещо българско безвъзвратно изчезва.
Антрополозите са посетили села в Южна и в Югоизточна България с контролен пункт село в североизточната част на страната.
Работили са в села около Пловдив, между Кърджали и Хасково, в Ивайловградски села, както и в едно село в Североизточна България.
Учените са установили, че промените в селата стават по два сценария:
Т. нар. реалистичен сценарии се осъществява от поколението на децата на социализма - т. нар. млади пенсионери.
Другият сценарий е добре познанатото заселване на чужденци в наши села. Тези чужденци по своята специфика са същите като нашите "малди пенсионери".
За нас откритието беше като потенциал поколението на децата на социализма, коментира доц. Златкова.
Много от тези хора, родени в селата, стават градски жители. В годините на тези хора им се налага няколко пъти да сменят своите биографии.
Някак си те преоткриха родните села. Точно това поколение са много активни хора, които преоткриват своите села или избират да се заселят в други села. Това е много чест статистически случай, обобщи доц. Златкова.
В момента много от българските села, които приличат на села със затихващи функции, всъщност имат много активен живот, е изводът на учените.
Това е реалистичният сценарии на развитие на българското село.
Интервюто на Елена Крушкова с доц. Меглена Златкова е в звукивия файл.
Необходимо е котнролните органи да събират информация за търговци, които вдигат цените, без да има икономическа обосновка за това. Само потребителите биха могли да бъдат ефективен регулатор на пазара, така че да няма спекулатвно вдигане на цените. Това заяви пред Радио Пловдив Габриела Руменова от платформата "Ние, потребителите", к..
Река Марица не представлява непосредствен риск за Пловдив, заяви в интервю за предаването „Ден след ден“ по Радио Пловдив арх. Чавдар Тенев, председател на Камарата на архитектите в града. По думите му, тежките поражения по Черноморието са резултат както от природни фактори, така и от човешка небрежност и неефективна система на..
Политологът Георги Киряков коментира в програма "Точно днес" на Радио Пловдив поредната доза остра риторика между власт и опозиция, статията в Уолстрийт Джърнъл", засягаща български политически фигури, както и ситуацията с главния прокурор и предстоящите политически динамики до Коледа. „Вероятно това е част от някакви външнополитически..
В програма "Точно днес" говорим за икономическите параметри през октомври, за мерките "Антиспекула", за сайтовете за цените. НАП и КЗП тръгват на масови проверки за цените в евро, и ще налагат глоби на търговците, от 8 октомври, разговор със старши икономиста на Института за пазарна икономика Адриан Николов . Икономистът отбеляза, че по-голямата..
Международно общество за приложен шахмат и Социална комисия към Международната шахматна федерация (ФИДЕ) днес отбелязват инициативата „ 08 октомври 2025 – Международен ден на приложния шах . Шахмат за по-добър свят“. Единствени у нас - в Пазарджик използват шахмата за да помагат на хората с психични проблеми. По темата говорим с Надежда..