„Аз и за София получавам такива данни - около 45% избирателна активност. Разбира се тук на парламентарните избори беше малко по-висока - около 48%, но мога да ви уверя, че 45% избиратели няма да гласуват този път. Активността ще бъде под 40% в София, сигурен съм, че и за Пловдив ще е под 40%“, прогнозира Павлов.
Според него е мит, че мажоритарният вот осигурява по-високо гласуване.
„Не е така. Ако се проверят данните се вижда, че най-висока активност наблюдаваме на парламентарни избори, говоря като цяло за страната. Малко по-ниска е за президентски, още по-ниска е на местни избори, като на местния вот разликата е съществена. В малките общини тя е доста по-висока, отколкото на парламентарните, тъй като в тях и в голяма част от средните, основният работодател е общината, както и основният контрактор, а обществените поръчки са най-важното за бизнеса. Така че там интересът е много голям. Като се добави и това, че там вотът не е идеологически и, че е мотивиран от възможности за работа, там има и родови зависимости. Нещо, което в големите градове като София, Пловдив, Варна, изобщо окръжните центрове, това не се наблюдава. Традиционно в големите общини, поне досега, интересът към местните избори е по-нисък от този на парламентарните. Хората декларират че ще гласуват, но след това не гласуват“, обясни социологът.
Според него, когато става въпрос за община, която е под 50 000 жители, там партиите са създадени по-скоро на родов или бизнес принцип. Това води до т.нар. безпринципни коалиции, защото те се правят, с която е свободна, поясни Павлов.
Той коментира, че залозите на компании за онлайн залагания за различни кандидати могат да се ползват като неофициална социология, понеже хората залагат и парите си, а коефициентите се определят според това, колко хора залагат за един или друг кандидат. Социологът допълни, че това може да е много ценна информация, защото залагащите се вслушват и в това, което говорят хората около тях.
По думите му едва ли в големите и средни общини би могло да има промяна в нагласите за гласуване в последния момент. В малките това би било възможно, но в по-големите поради ниската активност, ще гласуват твърдите ядра на партиите и даже не целите твърди ядра и затова промени не са много вероятни.
Чуйте повече в интервюто на Емил Костов със социолога Юлий Павлов.
Тази седмица в рубриката „Добро утро, ден!“ ни гостува един от водещите кардиохирурзи д-р Андрей Неутов, завеждащ на новото отделение по кардиохирургия в УМБАЛ "Пълмед". В Пловдив го води професионалния път, а в България за първи път пристига през далечната 2001 година по лична покана на проф. Александър Чирков. Идва за да специализира - първо..
Кметът на Пазарджик Петър Куленски алармира за системен тормоз над служители на общината, общински съветници и техните семейства. Повод стана проваленото вчера засдание на Общинския съвет заради липсата на кворум. Впоследствие бе съобщено за задържането на съветника Искро Бейков, обявен за издирване като свидетел по наказателно дело срещу Сашо..
„Цялостната картина е отвратителна и естествено, че отблъсква хората. Но аз съм на по-друго мнение по отношение на развитието на събитията. Мисля, че това, което се случи днес, ни приближава до избор на председател на 51-вото Народно събрание. Виждаме, че има разместване на пластовете от твърдите позиции на някои политически формации и това..
"При заболяване като чумата по дребните преживни животни, което е сред най-опасните в международен план, реакцията трябва да бъде бърза и безкомпромисна. Всичко това е ясно регламентирано от правилата на Световната организация по здравеопазване на животните," заяви д-р Мирослав Първанов, председател на Българската асоциация на ветеринарните лекари за..
И ноември си отива, а усещането, че се въртим в омагьосан кръг все по осезаемо ни напомня на колко въпроси се чакат отговорите. Кога и дали въобще това НС ще заработи след като за пореден път не се стигна до избор на председател? Колко още може да задълбочи политическата криза, повличайки цялата държава? Говорим по темата с Евелина Славкова..