Няма изгледи за консенсус, и това ще е така, докато параметрите на бюджета са такива. Ако някои от тях се променят, може да се променят и позициите на някои от социалните партньори - смята Ивелин Желязков, директор „Тристранно сътрудничество” в Асоциация на индустриалния капитал в България.
Според работодателската страна, основният плюс на законопроекта е, че запазва съществуващият данъчен модел и в общи линии данъчните ставки. Също доброе, че се преодолява частично една несправедливост за работодателите – отпадането на изискването те да поемат първите три дни от болничните на своите служители. Сега предложението е те да се свият до два дни. Това е минимален напредък, но все пак е приветстван от работодателите - коментира представителят на едрия бизнес.
По думите му обаче, бюджетът е така направен, че разходите ще бъдат похарчени, но заложените приходи са несигурни. Основните ни търговски партньори, като Германия, Австрия, Дания, Испания и Нидерландия и други, имат затруднения в икономиките си, някои от тях изпадат и в рецесия. Българската икономика има ръст, но той е малък и намалява. Това е тенденцията, а същевременно се планира да се съберат повече приходи. Това е нереалистично. Прогнозите на ЕК са за по-малък растеж от обявения от финансовото министерство.
Няма никакви гаранции за постигането на приходите в хазната. Инвестиционната програма също може да не се случи. Изведнъж бяха изтрити 2.4 милиарда лева приходи от транзита на газ. Изобщо, на парите за проекти и инвестиции сякаш се гледа като на някакъв „буфер“ – тоест, ако не с справим с нещо друго, ще вземем от тях.
Дългът в момента е 36.6 милиарда, а се предвижда в годините да нарасне с още поне 30. Това не е толкова страшно, но само ако си изпълним досегашните задължения и икономиката върви нагоре. Докато наблюдаваме обратното, с погрешен оптимизъм. Точно 4 пъти ще скочат плащшанията по лихвите към дълга.
Всичко това залага риск пред една от основните ни национални цели – приемането на България в еврозоната.
Бюджетът в крайна сметка ще мине ва парламента, по-скоро да, но не в сегашния му вид.
Компромиси за него ще бъдат постиганти, това е сигурно, въпросът е в какви мащаби. Социалните партньори, имайки различни интереси, ще ги отстояват по своя си начин.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност