Според него именно в посока превенция на заболяванията трябва да се работи, защото превенцията е икономически по-изгодна. Д-р Симидчиев уточни, че един лев, финансиран в профилактика се равнява на 9 лева, вложени в лечение.
По думите му въздушното замърсяване постепенно намалява в резултат на национални и регионални мерки, но проблемът е, че то е вредно дори и в ниски стойности. Затова трябва да се борим да ограничим значително всички възможности за замърсяване на въздуха.
„Има хора, които са особено чувствителни към вредните нива на въздушното замърсяване и това са хората, които тепърва се развиват, като се започне още от вътреутробното развитие.
Бебета, които растат в утробата на човек, изложен на външно замърсяване, може да се родят с по-ниско тегло и с по-ограничени интелектуални възможности.
Също така децата дишат по-често, а дихателните им пътища са по-кратки. В резултат на това въздушното замърсяване по-лесно влиза в белите дробове. По-рискови са децата до 5 годишна възраст“, обясни д-р Симидчиев.
Сред рисковите групи са и хората, страдащи от хронични заболявания.
Като председател на Комисията по здравеопазване в НС д-р Симидчиев направи оценка и на изминалите 9 месеца управление. Той е категоричен, че в здравеопазването са постигнати позитивни ефекти, някои от тях обаче не са видими за обществото.
„Имаме доста значими промени – една от тях е допълнителното финансиране с милиард на НЗОК. Трета година има и допълнително финансиране на извънболничната помощ. Тази устойчива тенденция, премина в качествено ново отношение към доболничната помощ с вкарването на извънболничните клинични пътеки и вече повече хора искат да специализират като общопрактикуващи лекари.
Тази година за първи път нямаме свободни места за специализация за обща медицина, защото инвестираме повече в доболничната помощ“, изтъкна д-р Симидчиев.
За предстоящата ротация добави, че единственото сигурно е, че акад. Николай Денков ще подаде оставка, а дали самата ротация ще се осъществи зависи от ГЕРБ-СДС.
„Искаме да сме наясно с процеса на избор на регулаторите. Не ни интересува бройката, имената, а как ще се избират“, уточни д-р Симидчиев.
Конституционният съд трябва да разреши публикуването на обобщените данни от повторното преброяване на бюлетините в някои секции след последните парламентарни избори, защото това са данни за 17% от секциите в България. Само така ще можем да видим какъв процент е отклонението при броенето и да разберем дали изборите са честни с малки..
"След днешното обсъждане явно стана ясно, че ще трябва отново да върнем инициативата към Народното събрание, защото Комисията за защита на потребителите направи опит за връщане на диалога, но за съжаление от другата страна нямаше представители". Така Богомил Николов от Асоциация "Активни потребители" описа днешната дискусия в Националния пресклуб..
Предварително попълнените декларации за облагане на доходите на физически лица вече са достъпни в портала за електронни услуги на Националната агенция по приходите (НАП). Потребителите, които имат персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП), могат да се възползват от автоматично въведената информация за получени..
Взаимно замеряне с обвинения от страна на политическия елит у нас след изявлението на председателя на Конституционния съд (КС) Павлина Панова прогнозира в програма "Точно днес" политологът доц. Борис Попиванов. Той смята, че би трябвало в рамките на закона и правото тази ситуация да има лесен изход, да се изяснят какви правомощия имат четирите..
В програма "Точно днес" разговаряме с д-р Светла Петрова , експерт във Фондация за образователна трансформация. Темата е ранното профилиране в българското училище, новите учебни програми, и защо се налага отново да дискутираме дали религията ще влезе в задължителното обучение. Д-р Петрова каза, че концепцията, която разпространи МОН е всеобхватна и..