Според него именно в посока превенция на заболяванията трябва да се работи, защото превенцията е икономически по-изгодна. Д-р Симидчиев уточни, че един лев, финансиран в профилактика се равнява на 9 лева, вложени в лечение.
По думите му въздушното замърсяване постепенно намалява в резултат на национални и регионални мерки, но проблемът е, че то е вредно дори и в ниски стойности. Затова трябва да се борим да ограничим значително всички възможности за замърсяване на въздуха.
„Има хора, които са особено чувствителни към вредните нива на въздушното замърсяване и това са хората, които тепърва се развиват, като се започне още от вътреутробното развитие.
Бебета, които растат в утробата на човек, изложен на външно замърсяване, може да се родят с по-ниско тегло и с по-ограничени интелектуални възможности.
Също така децата дишат по-често, а дихателните им пътища са по-кратки. В резултат на това въздушното замърсяване по-лесно влиза в белите дробове. По-рискови са децата до 5 годишна възраст“, обясни д-р Симидчиев.
Сред рисковите групи са и хората, страдащи от хронични заболявания.
Като председател на Комисията по здравеопазване в НС д-р Симидчиев направи оценка и на изминалите 9 месеца управление. Той е категоричен, че в здравеопазването са постигнати позитивни ефекти, някои от тях обаче не са видими за обществото.
„Имаме доста значими промени – една от тях е допълнителното финансиране с милиард на НЗОК. Трета година има и допълнително финансиране на извънболничната помощ. Тази устойчива тенденция, премина в качествено ново отношение към доболничната помощ с вкарването на извънболничните клинични пътеки и вече повече хора искат да специализират като общопрактикуващи лекари.
Тази година за първи път нямаме свободни места за специализация за обща медицина, защото инвестираме повече в доболничната помощ“, изтъкна д-р Симидчиев.
За предстоящата ротация добави, че единственото сигурно е, че акад. Николай Денков ще подаде оставка, а дали самата ротация ще се осъществи зависи от ГЕРБ-СДС.
„Искаме да сме наясно с процеса на избор на регулаторите. Не ни интересува бройката, имената, а как ще се избират“, уточни д-р Симидчиев.
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..
Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..
Спорове около представителността на организациите на аграрния сектор, който очаква решения по важни теми от държавата. Илия Проданов беше избран за председател на Българската аграрна камара, след като част от браншовите организации я напуснаха, несъгласни с начина на вземане на решения. За заместник-председатели бяха избрани съпредседателят на..
Виктор Павлов управлява софтуерна компания, която има опит в разработката на продукти за управление на търговска дейност. Той коментира напрежението на бизнеса от въвеждането на лицензиран софтуер за управление на продажбите в търговски обекти. "Като цяло спорът идва оттам, че се опитва да се хване процеса по неиздаване на фискални бележки от..
Разкъсана облачност
Ясно