Бъдещето на индустрията за преработка на плодове и зеленчуци ще бъде обсъдена на форум в Старосел. За предизвикателствата в сектора и какви законови промени трябва да бъдат направени коментира Стойко Кировски, собственик на предприятие за консервиране на сладка и конфитюри в Пловдивско и председател на Управителния съвет на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци (СППЗ).
Не напразно сме избрали 4-ти април, защото на тази дата преди 125 години започва строителството на първата българска фабрика за преработка на плодове и зеленчуци, обясни той.
Основният ни проблем е недостигът на суровина. В годините на прехода се получи изкривяване на сектора, в полза на зърно производителите за сметка на производството на плодове и зеленчуци. В България сега над 75 % от обработваемите площи са засети със зърнени култури, а по-малко от 10 % са засети с плодове и зеленчуци. Затова сме принудени да внасяме суровина от чужбина, каза Стойко Кировски.
Той допълни, че на днешната среща ще бъде обсъдена обща декларация в бранша.
За да се обработи земята на едно село, в което има 20 000 дка земя и тя да бъде засадена със зърно, са необходими 4-5 човека с модерна техника. Ако обаче произвеждат плодове и зеленчуци, трябва работна ръка, която вече липсва в селата. Така зърнопроизводството на практика помогна да се обезлюдят селата, посочи Кировски.
Произведените у нас консерви се изнасят в чужбина и това ни спасява, защото България е малък пазар и търговските вериги не са най-удачният краен клиент. На нас държавата не ни помага, явно не ни счита за приоритетен отрасъл, допълни председателят на УС на СППЗ.
Той даде пример за добавената стойност на сектора: "Ние създаваме работни места, особено в райони, където има демографски срив. Нашите продукти имат висока принадена стойност - например корнишони от 1 дка дават принадена стойност от 10 000 лв., което е приход за държавата от 1000 лв. данъци. От 1 дка зърно принадената стойност е 50 лв., където в държавата влизат 5 лв. данъци".
Цялото интервю на Яница Марова със Стойко Кировски е в прикачения файл.
"Липсва диалогичността, с която сме свикнали, особено от партия ГЕРБ. Това, което което виждаме е, че те стоят твърдо на своята позиция, и каквото и да говорят синдикатите, не съм оптимист накъде вървят комуникациите. Ако публичният и частният сектор са скарани, то трусовете в държавата предстоят". Това заяви в интервю за предаването "Ден след..
Максималният размер на ваучерите за храна ще остане 200 лева месечно и през 2026 година, според проектобюджета за следващата година и това ще остане най-ниската стойност за страна-членка на ЕС. 835 000 са работещите в България, които получават ваучери. Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери, коментира пред Радио..
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..
Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..
Облачно
Предимно облачно
Разкъсана облачност