Бъдещето на индустрията за преработка на плодове и зеленчуци ще бъде обсъдена на форум в Старосел. За предизвикателствата в сектора и какви законови промени трябва да бъдат направени коментира Стойко Кировски, собственик на предприятие за консервиране на сладка и конфитюри в Пловдивско и председател на Управителния съвет на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци (СППЗ).
Не напразно сме избрали 4-ти април, защото на тази дата преди 125 години започва строителството на първата българска фабрика за преработка на плодове и зеленчуци, обясни той.
Основният ни проблем е недостигът на суровина. В годините на прехода се получи изкривяване на сектора, в полза на зърно производителите за сметка на производството на плодове и зеленчуци. В България сега над 75 % от обработваемите площи са засети със зърнени култури, а по-малко от 10 % са засети с плодове и зеленчуци. Затова сме принудени да внасяме суровина от чужбина, каза Стойко Кировски.
Той допълни, че на днешната среща ще бъде обсъдена обща декларация в бранша.
За да се обработи земята на едно село, в което има 20 000 дка земя и тя да бъде засадена със зърно, са необходими 4-5 човека с модерна техника. Ако обаче произвеждат плодове и зеленчуци, трябва работна ръка, която вече липсва в селата. Така зърнопроизводството на практика помогна да се обезлюдят селата, посочи Кировски.
Произведените у нас консерви се изнасят в чужбина и това ни спасява, защото България е малък пазар и търговските вериги не са най-удачният краен клиент. На нас държавата не ни помага, явно не ни счита за приоритетен отрасъл, допълни председателят на УС на СППЗ.
Той даде пример за добавената стойност на сектора: "Ние създаваме работни места, особено в райони, където има демографски срив. Нашите продукти имат висока принадена стойност - например корнишони от 1 дка дават принадена стойност от 10 000 лв., което е приход за държавата от 1000 лв. данъци. От 1 дка зърно принадената стойност е 50 лв., където в държавата влизат 5 лв. данъци".
Цялото интервю на Яница Марова със Стойко Кировски е в прикачения файл.
"Най-вероятно въвеждането на принципа "замърсителят плаща“ ще бъде отсрочено за края на 2026 година и това е записано и в проектобюджета за следващата година". Това каза в пловдивското село Бенковски министърът на околната среда и водите Манол Генов. Той обаче припомни, че заради многократното отлагане, срещу България има задействана наказателна..
Когато говорим за ранно детско развитие, често си мислим за първи думи, първи стъпки на детето, но всъщност това е период, в който подкрепата не само към него, но и към семейството е ключова и може да промени целия по-нататъчен път на развитие на детето. В последните три години Фондация "За Нашите деца" работи по проекта, посветен точно на..
Община Пловдив разширява участието си в Европейската седмица за намаляване на отпадъците с още една значима инициатива – кампанията „Дай нов живот на стария си велосипед“. Тя има за цел не само да насърчи отговорното отношение към околната среда, но и да подкрепи хора в уязвимо положение чрез осигуряване на алтернативен, достъпен и екологичен..
Президентът Румен Радев определи решението на Конституционния съд относно рефередума за еврото като победа на правото над произвола на политическата класа. Държавният глава призова народните представители да вземат неговото предложение и мотиви и да ги внесат в пленарна зала, да се произнесат ясно дали ще се съобразят ли с волята на хората, или ще я..
Правителството одобри бюджета за 2026 година. Вчера той беше приет от комисията по бюджет и финанси, а днес парламентът включи първото му четене в седмичната си програма. Разискванията по проекта на финасовата рамка ще бъдат на 21 ноември - петък. Всичко това се случва без съгласието на бизнеса и синдикатите. От КТ "Подкрепа" обявиха, че..