Въпросите за ударите на Иран върху Израел са свързани с многопластови аспекти - исторически, геополитически, психологически, ако щете. Това обясни в предаването "Точно днес" преподавателят в СУ "Св. Климент Охридски" и геополитически анализатор проф. Марин Русев.
"Нищо ново, нищо неочаквано за региона", допълни той.
"Това е едно от вечните олицетворения на притчата за синовете на Адам, където единия убива другия. Тя най-вероятно се е разиграла в Близкия изток. Той е сцена на още една притча - за синовете на Авраам или в ислямския свят - Ибрахим, които враждуват. Новото обаче е, че Иран вече е в състояние да обстрелва. Тук става дума за резултат от десетилетни усилия и подготовка на Иран и това е послание да се съобразяват с него".
Това е вторият опит през последните месеци да се отклони вниманието на света от Русия и инвацията й в Украйна, посочи анализаторът.
Според проф. Русев "Иран търси признание. От друга страна американският президент Джо Байдън е блокиран от Конгреса си и търси изход. Доналд Тръмп търси реванш. Русия иска да излезе от кадър, Израел търси повод и Нетаняху също търси политическо безсмъртие. Китай чака всички да се изтощят. ООН стана все по-слаб арбитър".
Геополитическият анализатор насочи вниманието и към Израел.
"Ако погледнем картата по времето, когато е създадена страната през 1948 г. с 14 000 кв. км, после картата от 1956 г. от Суецката криза, след това Шестдневната война 1967 - 1973 г., няма как да не забележим, че след всеки конфликт Израел консолидира територията си и вече е 22 000 кв. км.
Крайният потенциал на цялата територия от решението на ООН и заедно с арабските територии е 28 000 кв. км. и от тази гледна точка почти 10 милиона души, живеещи на 22 000 кв. км, прави около 450 жители на кв. км. Дори и в Европа, където има по-благоприятни условия, няма такава гъстота. Можем да търсим и в тази посока отговор на въпроса кой има интерес".
Мисля, че не е лош поводът за Израел да реши един отдавна "тежащ" въпрос какво ще стане, когато Иран се сдобие с ядрено оръжие, допълни проф. Русев.
Той посочи, че в миналото Османската империя е смятала, че никога не е имала по-голям враг за устоите на исляма от шиитите - нито евреите са били толкова опасни, нито християните.
"Затова си мисля, че Израел се надява на арабска изолация спрямо Иран", добави геополитеческият анализатор.
Цялото интервю на Веселина Пеев с проф. Марин Русев е в прикачения файл.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..