Той подчерта, че вече много години социолозите казват, че обществото е крайно ценностно разделено, има различни искания и интереси не само у нас, но и по света. Хората, които влизат в Парламента, за да представляват интересите им, забравят какво пише на фасадата на сградата.
"Няма нито една партия облечена в бяло, всички хвърлят кал по останалите, разчитат на омразата и чертаят червени линии. И когато влязат в НС, се питат какво ще се прави, защото никой от тях не е избран с конструктивни идеи".
Разговори между партиите се водят непрекъснато, но има голямо лидерско лицемение и его, които пречат.
"Всички прояви на Кирил Петков са от такова естество, че никой не иска да работи с него. Всички прояви на Пеевски са от такъв вид, че никой не иска да работи с него. Често изказванията на Бойко Борисов са такива, че никой не иска да работи с него. Същото важи за Костадин Костадинов и "Възраждане". На цената на собственото си оцеляване тези лидери се държат като зелени еуглени".
По думите на доц. Пампоров, ще дойде време, когато всички те ще умрат политически. Хората им се подиграват все повече и започват да търсят решения. Доказателство за това са малките партии, които се появяват, търсейки нещо по-конструктивно.
Във всяка партия има хубави хора, призна Пампоров. Що се отнася до силното лидерство, то се държи на няколко неща, поне от гледна точка на социологическата теория - на харизма, за да са успели да надскочат бариерата и да влязат в Парламента.
"Оттам нататък вече трябва добра организация и финансова мощ, защото е илюзия да твърдим, че няма партия в света, която да няма връзка с икономически кръгове. Проблемът в България е не, че има връзка, а скрити зависимости. Партиите без тези зависимости не могат да се издържат, но трябва да се знае кой стои зад тези интереси. У нас политиката се прави натъмно".
Направените промени в Конституцията са смешни, абсурдни и направени на парче.
"Ние имаме този проблем, докато продължаваме да правим политика на омраза, вместо политика на съединение, докато в политикатат има "тъмни стаички" и шушукане, далавери, няма как да се нормализира ситуацията и ще продължават да шестват зелените еуглени", заяви още доц. Алексей Пампоров.
Интервю - звуковия файл:
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..
Братската могила е комлекс, който смятам, че трябва да се развива като туристическа дестинация. Това е важно не само за район „Западен“, но и за целия град, поради няколко причини. Самата архитектура, вдъхновена от тракийските могили и архитект Шинков. Разбира се и скулптурите на световноизвестния творец Любомир Далчев. Това каза в..
Сградата на Областното събрание на Източна Румелия на площад „Съединение“ в Пловдив е една от най-познатите и известни постройки в града. Тя е важна историческа реликва, свързана със Съединението на България и играе ключова роля в събитията от 6 септември 1885 година, когато Княжество България и Източна Румелия се обединяват в една държава. В нея..