Пирамидалните структури показват, че кризата е факт

"Виждаме, че такива стари схеми за пирамидални структури, които в България бяха популярни през 90-те години, а пък датират от времето сигурно на египетската цивилизация и Шумер, отново придобиха гражданство. Това само показва, че икономическата криза вече е факт, а другото са празни анализи за намален растеж и обещания за светло бъдеще. Самият факт, че хората търсят бързи печалби е красноречиво", коментира той. 

По думите му изненадващото в случая е по-скоро идеята за високотехнологични разработки. 

"Обикновено става дума за ясни търговски дейности и операции, а тук става дума за високотехнологични решения, които се произвеждат в Китай. Явно е, че просто схемата не е била реалистична, сега ще започнат едни оправдания, че не е така, че всичко е наред, обаче хората естествено са си загубили парите", обясни експертът.

Той припомни, че в такъв тип структури участниците печелят само в началото и после те плащат печалбата на другите, новопостъпили. След това нещата се наместват и този кредитен балон гръмва. 

"По-притеснителното е, че вероятно това няма да е единственото такова събитие до края на годината, а и догодина, защото дигиталната икономика отваря много такива възможности и всеки се опитва да се задържи на пазара под някаква форма и да запази парите си", посочи доц. Минчев.

Той смята, че средната класа е по-уязвима към такива пирамидални структури, защото тя печели достатъчно, но ѝ се иска да живее по-добре и затова търси такива възможности. Според него, когато се играе на такива електронни борси, трябва да сме наясно, че всичко над 5% печалба е спекулативно и ще има негативни последици дългосрочно. 

Доц. Минчев допълни, че в случая става дума за компания, която оперира в България. 

"Ако играем на световната борса, постоянно се случват такива работи, но не се коментират толкова гръмко. И трябва да отбележим, че стана и с биткойна. Това са естествени тенденции в световната дигитална икономика и по-скоро хората, които се опитват да запазят и умножат своите пари, трябва да подхождат по-внимателно", съветва експертът.  

Мнението му е, че регулация в подобни дигитални инвестиции може да се направи, но по-скоро в обема, в който частни граждани инвестират пари, защото търсенето на големи печалби ги кара да инвестират дългогодишни спестявания. Няма как да се регулира обаче възникването на подобни компании, които са съвсем нормални търговски дружества. 

"Доколкото ми е известно дори тийнейджъри в България са научили за схемата и са търсили възможност да участват през родителите си, за да може бързо да спечелят пари сега по празниците, така че и младите хора са мотивирани от ситуацията за бързо забогатяване, което е естествено. В дигиталната мрежа анонимността позволява реално да се генерират много пари и трябва да сме абсолютно наясно, че това няма как да спре с никакви регулационни механизми. Имаше такива нагласи в Европейския съюз, но това нарушава демократичният тренд, по който ЕС се развива", коментира доц. Златогор Минчев.