Към настоящия момент Националната здравноосигурителна каса заплаща за лечение на онкологични заболявания 40 лекарствени продукта с 56 индикации, представляващи прицелни или имунотерапии. Те са значително по-ефикасни при лечение на тумори със специфични генетични мутации и затова не могат да бъдат предписани и приложени на пациентите без предварително да бъдат извършени специални изследвания – т.нар. биомаркерна диагностика.
Голяма част от пациентите трябва сами да осигурят и заплатят биомаркерните тестове, в противен случай няма процедура, по която да получат лечение. За някои индикации, поради нуждата да се тестват няколко биомаркера, сумата, която пациентът и неговите близки трябва да заплатят от няколко стотин до няколко хиляди лева.
На практика пациентите нямат достъп до част от реимбурсираните от НЗОК лекарствените продукти, осигуряващи прицелна или имунотерапия, тъй като сами трябва да заплащат необходимите изследвания, а сумите са непосилни.
Между 40-50% от всички новодиагностицирани пациенти с онкологични заболявания получават подкрепа по временни дарителски програми, финансирани от фармацевтични компании. По тези програми се осигуряват само част от биомаркерните изследвания. Останалите пациенти трябва сами да заплатят биомаркерните тестове или изобщо не получават възможност да се лекуват с най-подходящото за тях лекарствено лечение. Това е недопустимо във времето, в което медицината напредва и може да бъде осигурено лечение на много голяма част от онкологичните заболявания. Тези програми имат временен характер.
Изследването на биомаркери не е само въпрос на живот и смърт за много пациенти. То е икономически ефективно, защото предотвратява ненужни разходи за неефективни терапии, удължава живота на болните, повишава качеството на живота им и им дава възможност за активно участие на пазара на труда, смятат от сдружението и настояват проблемът да бъде решен от НЗОК.
По думите на Боряна Ботева заплащането на биомаркерите бе струвало между 10 и 15 милиона лева годишно.
Интервюто можете да чуете в прекачения звуков файл.
Планетариумът с астрономическа обсерватория в Смолян отбелязва скоро половин век от създаването си. За годишнината, но и за летните школи, които се провеждат разказа директорът на Планетариума Цветелина Генчева. В програма "Точно днес" на Радио Пловдив тя обясни, че 50-я юбилей ще се чества в продължение на три дни - от 5 до 7 септември...
В началото на този месец Общинският съвет на Пазарджик с пълно мнозинство върна на Регионалния исторически музей изложбена зала, която му е била отнета преди 30 години и превърната в кафене, а после и в пицария. Недоволни от това решение на местния парламент, служители на частна фирма, ползвала залата за заведение, си позволиха вандалски акт..
С 30% по-ниски са добивите от мед в Пловдивско тази година заради високата смъртност на пчелните семейства през зимата. В планинските райони на Асеновград и на Смолян загубите достигат до 70%. Това каза пред Радио Пловдив Борис Бормалийски, пчелар с 20-годишен опит от района на Хисаря и председател на Асоциация професионално..
Ще намали ли административната тежест на личните лекари пълният достъп Националната здравно-информационна система (НЗИС) на всички нива и с какво ще подпомогне процеса на ваксинационния обхват? Според председателя на Сдружението на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) в Пловдив д-р Костадин Сотиров с истемата е поетапен процес, който започна да..
Безпрецедентната среща на осемте лидери в Белия дом, организирана само два дни след срещата на Тръмп с Путин, открои степента на европейската подкрепа за Украйна. Върви ли се, макар и бавно, към край на военните действие и ще има ли тристранна среща с участието и на Русия – коментираме с Любов Панайотова , директор на фондация "Европейски институт"...
Ясно
Разкъсана облачност