Вместо да бъде използвано швейцарското правило, ръстът ще се изчислява като сбор от 20% от нарастването на осигурителния доход и 80% от инфлацията за 2024, която не беше много голяма. Така увеличението ще е с около 5%. За сравнение при швейцарското правило се взимат предвид 50% от нарастването на осигурителния доход и 50% от инфлацията. Тогава ръстът щеше да с 8-9%.
Според него именно от дебатите за социалните плащания ще зависи дали шансовете да влезем в еврозоната от януари 2026 г. са реалистични. По думите му към момента ситуацията е 50 на 50 и зависи от това какво ще приоритизират народните представители - доходи на пенсионери, на определени групи от обществото или изпълнение на този критерий.
„Има политически сили, които са заявили, че не искат това орязване на индексацията при пенсионерите и може да се окаже, че този дефицит ще набъбне по време на работа на депутатите.
Ако бюджетът се запази така е напълно реалистично да влезем в еврозоната догодина. На този етап не сме по-близо отколкото бяхме преди няколко месеца, т.е. въпросът остава отворен, затова и прогнозата ми е по-консервативна.
Друго важно, което трябва да се види, за да разберем ще можем ли да приемем еврото е къде ще бъде начислен дефицитът от 4 млрд. лв. от миналата година.
Ако тези 4 млрд. лв. бъдат начислени в дефицита за 2024 г., няма да изпълним критериите за влизане в еврозоната.
Ако е за 2025 ми е интересно къде са средствата – това означава, че трябва да видим по-висока приходна част“, обясни икономистът.
Стоян Панчев добави, че освен това ЕК ще трябва да даде становище дали средствата са правилно отчетени, дали става дума за форма на манипулация.
Според него оставане на върнатото ДДС от 20% за ресторантьори и хляба ще е неприятна мярка за по-малките фирми, за предприемачите, които сега започват да работят.
Добави още, че след резкия скок на цените на хляба през януари не очаква да има ново увеличение.
Стоян Панчев коментира още, че не може да прецени дали бойкотът на цените на храните в магазините ще бъде успешен, тъй като не са му ясни точните цели.
Категоричен е, че изкуствено натискане на цените надолу от държавата ще доведат държавата ни до ситуацията, в която е Хърватия.
„Когато натискаш надолу цените, те рано или късно се връщат и то по-високи“, обясни Панчев
"Липсва диалогичността, с която сме свикнали, особено от партия ГЕРБ. Това, което което виждаме е, че те стоят твърдо на своята позиция, и каквото и да говорят синдикатите, не съм оптимист накъде вървят комуникациите. Ако публичният и частният сектор са скарани, то трусовете в държавата предстоят". Това заяви в интервю за предаването "Ден след..
Максималният размер на ваучерите за храна ще остане 200 лева месечно и през 2026 година, според проектобюджета за следващата година и това ще остане най-ниската стойност за страна-членка на ЕС. 835 000 са работещите в България, които получават ваучери. Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери, коментира пред Радио..
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..
Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..
Облачно
Предимно облачно
Разкъсана облачност