Мечтаем за мир в Украйна, но не на всяка цена

Преди три години Русия опроверга най- мрачните прогнози, че в 21 век нападението над суверенна държава е възможно, че пълномащабната война в Европа е възможна. В тези три години Украйна опроверга очакванията, че ще се предаде бързо и ще сложи оръжие пред агресора. Хиляди загинали, милиони бежанци, милиони страдащи в разрушените градове, примери да солидарност, аргументи срещу Русия, международни совалки, милиарди помощ за Украйна, контрареакции и полюсни оценки, политическа употреба от първия ден, войната като сделка и мирът като сделка. Последното идва с новата власт в Америка и предизвикателството мирът да се договори с хладна до арогантност сделка. Не само за минералите на Украйна, но и за прекрояването на геополитическата  картина и разпределяне на влияние…

В тези три години Пловдив приюти 1300 бежанци от Украйна, в огромната си част жени и деца. За тях една изоставена болница, дарение на именития Димитър Кудуглу, стана Втори дом, в който намериха подслон и подкрепа. Всички, дори и тези, които правят стъпка към нов живот в Балгария, знаят, че истинския им дом е другаде. Какво е войната, какво е домът, какво е мирът,  рацказваме през очите на 5 жени и едно дете. Възрастните с преглътнати сълзи, детето с мечта за види отново градинката си в Донецк.

Алина и Олена са тук от няколко месеца. Алина е от Лисичанск, 11 годиин и без дом след окурацията на т.нар.  Луганска република. С четирите си деца първо стига до Бердянск, после до Хмелницки, хиляди километри изгубен живот. Сърцето на Олена е с любимите хора в украйна, Германия и тук в Пловдив. Ирина се грижи за все по- голямата беблиотека, която Втари дом събра. Тя идва в България месец след началото на войната в един автобус само с жени и деца. Нямаше обичайната глъчка, всички бяхме в огромен стрес, но още с първата спирка в Горна Оряховица разрбахме, че за нас тук ще има спокойствие. 

Вдъхновител и мотор на Втори дом е Наталия Елис. Трите години на работа с бежанците от Украйна тя посвещава на това хората бързо да се адаптират, да учат език, децата да ходят на училище. Благодарна е за всяка протегната с помощ  ръка, но веруюто й е, че всеки трябва да положи усилие, да не разчита на другите. Мирът не може да е на всяка цена, категирочна е Наталия Елис.

40% от украинските бежанци в Пловдив са деца. Те все още се страхуват дори от празничните фойерки, защото им напомят бомбардировките. Бързо учат български език, посещават детски градини и училища, намират приятели, но в сърцата им са спомените от детството в Украйна.  Осем годишната Вероника мечтае за градинката си в Донецк и за приятелите си там. 

Репортажът от Втори дом можете да чуете в прикачения звуков файл.