"Този дебат всъщност продължава повече от 30 години в нашето общество. Непосредствено след демократичната промяна у нас, започнаха разговорите за въвеждане на предмет „вероучение“. От поне десет години обаче, поне Църквата вече не говори обучение в този смисъл, а часове по „религия“, в които се преподава православие, но има възможност и за избор на други религии. Има и още една дисциплина, която е неутрална и свързана с етика, дободетели. Тоест, дебатът леко се промени, но участниците са същите и така „яловият“ резултат през всичките тези години е един и същ. И в крайна сметка въпросът беше „погребан“ и сега имаме една междинна нерешена ситуация.“
Този въпрос отново бе повдигнат от новото правителство сякаш се вижда едно истинско желание на МОН да реши този въпрос. Има подкрепа и от доста представители на палотичеките партии, не само управляващите. Вижда се, че се търси някакво конструктивно решение на проблемите по тази тема.
Има обаче и някои опасения от дискутиращите, но те могат да бъдат преодолени. Например, как ще се съвмести научното познание, което се преподава в училище, с другата тематика в религиозната сфера - коментира Пламен Сивов.
Всичко това би могло да получи един смислен отговор. Планира се през май да бъде публикувана концепцията на алтернативните форми.
Това, което трябваше да стане ясно, че тази инциатива не ни изхвърля извън европейската орбита, не ни връща в някаква примитивна или мракобесна алтернатива не е назадничава. Напротив - връща ни там, където ни е мястото, а именно, в развитите европейски страни, където почти навсякъде този тип образование съществува под някаква форма.
Обяснено е подробно, че ако родителите не желаят детото да изучава този предмет религия, имат пълното право да го освободят от тези часове. Всички страхове са плод на непознаване на темата. Важното е да държим диалога в нормалните, цивилизовани човешки рамки. Противниците на идеята трябва да знаят, че никой няма да ги задължи с такова обучение.
Може да се спори и с аргумента, че по този начин децата ни ще станат по-добри, но това, което може да се каже със сигурност е, че няма никакви аргументи това да е било вредно - убеден е Пламен Сивов от фондация "ПОкров Богородичен".
Тръгваме с добри намерения, че от този тип обучение има нужда! - категоричен е той.
С 30% по-ниски са добивите от мед в Пловдивско тази година заради високата смъртност на пчелните семейства през зимата. В планинските райони на Асеновград и на Смолян загубите достигат до 70%. Това каза пред Радио Пловдив Борис Бормалийски, пчелар с 20-годишен опит от района на Хисаря и председател на Асоциация професионално..
Ще намали ли административната тежест на личните лекари пълният достъп Националната здравно-информационна система (НЗИС) на всички нива и с какво ще подпомогне процеса на ваксинационния обхват? Според председателя на Сдружението на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) в Пловдив д-р Костадин Сотиров с истемата е поетапен процес, който започна да..
Безпрецедентната среща на осемте лидери в Белия дом, организирана само два дни след срещата на Тръмп с Путин, открои степента на европейската подкрепа за Украйна. Върви ли се, макар и бавно, към край на военните действие и ще има ли тристранна среща с участието и на Русия – коментираме с Любов Панайотова , директор на фондация "Европейски институт"...
Световната политика и очакването да се сложи край на войната в Украйна, коментира в програма "Точно днес" след срещата Тръмп-Зеленски на геополитика и университетски преподавател проф. Марин Русев . Според него, ако в Аляска се е наблюдавало нещо, като разузнаване, във Вашингтон ситуацията е заприличала бутафорна журналистическа пресконференция,..
В програма "Точно днес" разказваме за Емпорион Пистирос , и за новите археологическите проучвания на селището, което е датирано от начало на V-IV век пр. Хр. и продължило да съществува до VI век. Доц. д-р Емил Нанков от НАИМ на БАН ръководи за поредна година разкопките до град Ветрен, област Пазарджик. Доц. Нанков съобщи, че са открили интересна..
Ясно
Разкъсана облачност