"Този дебат всъщност продължава повече от 30 години в нашето общество. Непосредствено след демократичната промяна у нас, започнаха разговорите за въвеждане на предмет „вероучение“. От поне десет години обаче, поне Църквата вече не говори обучение в този смисъл, а часове по „религия“, в които се преподава православие, но има възможност и за избор на други религии. Има и още една дисциплина, която е неутрална и свързана с етика, дободетели. Тоест, дебатът леко се промени, но участниците са същите и така „яловият“ резултат през всичките тези години е един и същ. И в крайна сметка въпросът беше „погребан“ и сега имаме една междинна нерешена ситуация.“
Този въпрос отново бе повдигнат от новото правителство сякаш се вижда едно истинско желание на МОН да реши този въпрос. Има подкрепа и от доста представители на палотичеките партии, не само управляващите. Вижда се, че се търси някакво конструктивно решение на проблемите по тази тема.
Има обаче и някои опасения от дискутиращите, но те могат да бъдат преодолени. Например, как ще се съвмести научното познание, което се преподава в училище, с другата тематика в религиозната сфера - коментира Пламен Сивов.
Всичко това би могло да получи един смислен отговор. Планира се през май да бъде публикувана концепцията на алтернативните форми.
Това, което трябваше да стане ясно, че тази инциатива не ни изхвърля извън европейската орбита, не ни връща в някаква примитивна или мракобесна алтернатива не е назадничава. Напротив - връща ни там, където ни е мястото, а именно, в развитите европейски страни, където почти навсякъде този тип образование съществува под някаква форма.
Обяснено е подробно, че ако родителите не желаят детото да изучава този предмет религия, имат пълното право да го освободят от тези часове. Всички страхове са плод на непознаване на темата. Важното е да държим диалога в нормалните, цивилизовани човешки рамки. Противниците на идеята трябва да знаят, че никой няма да ги задължи с такова обучение.
Може да се спори и с аргумента, че по този начин децата ни ще станат по-добри, но това, което може да се каже със сигурност е, че няма никакви аргументи това да е било вредно - убеден е Пламен Сивов от фондация "ПОкров Богородичен".
Тръгваме с добри намерения, че от този тип обучение има нужда! - категоричен е той.
Четирима души получиха званието „Добър човек“ в рамките на 14-тата кампания „Пловдив – град на доброто“. Те бяха наградени от кмета Костадин Димитров на церемония в Заседателната зала на Община Пловдив. В категорията „ Добротворчество “ бе отличен Галин Видев за организираната от него акция „Дари предмет не за смет“ в помощ на болни..
Как подадената оставка на Кирил Петков като съпредседател на "Продължаваме промяната" и като депутат ще се отрази на процесите вътре в коалицията и на политическия живот в страната, коментира в програма "Точно днес" социологът доц. Алексей Пампоров. Според него това е доста закъсняла оставка, която Кирил Петков може би е трябвало да подаде още преди..
31 000 са официално регистрираните наркомани у нас – съобщи в интервю за Радио Пловдив психологът Мирослава Димитрова от Превантивно-информационния център към Общински съвет по наркотични вещества в Пловдив. Страната ни е на пето място по смъртност в Европа при злоупотреба с наркотици на хора под 25 години – изтъкна..
Поне засега лятото не носи успокоение по отношение на цените. Според икономиста Румен Гълъбинов това, което става в България в момента с цените на някои стоки, не е изолиран случай в сравнение с цяла Европа и различни други държави, също от Европейския съюз. Т.е. има както сезонни и външни фактори, така и натиск върху пазара на някои от масово..
Удачно ли е предложението на МОН за нов формат на изпитите по математика след седми клас , в който да се включат въпроси от предметите физика, химия и биология? Темата развълнува много от родителите, които си притесниха, че освен уроци по математика, децата им ще трябва да ходят и по тези предмети. До колко удачен е този вариант?..
Разкъсана облачност
Ясно