На въпроса: „Смятате ли, че предложените промени за забрана на телефоните ще допринесат за реализирането на този текст в закона в интерес на по-добрата мотивация на учениците?“ — 56,9% от участниците смятат, че забраната няма да подейства, ако не се предвиди отговорност и санкция за родителите. Само 30% са оптимисти, че тази промяна в закона ще гарантира спазването на забраната.
81,1% са убедени, че допълнителното задължение за учителите и директорите да съхраняват и носят отговорност за ученическите телефони, които според МОН трябва да бъдат изземвани на входа, е поредната абсурдна идея и би унижило отново българските учители.
Синдикат „Образование“ е категоричен, че отговорност за телефонната забрана трябва да поемат и родителите чрез административна и финансова санкция при нарушение.
Средствата по Единните разходни стандарти са предназначени единствено за качествено образование. На въпроса: „Смятате ли, че е уместно средства от единните разходни стандарти за образование да се използват за изграждане на 'къщички за телефони', при положение че не се предвижда отговорност за родителите?“ (за справка: стойността на 30 клетки за телефони е около 1100 лв.), 89,6% са против изграждането на т.нар. „хотели за телефони“ за сметка на училището.
Около 30% от респондентите са готови за символични, а още толкова — за ефективни протести срещу продължаващата агресия от страна на ученици и родители към учителите, както и срещу задължението за пазене на ученически телефони.
89,3% от анкетираните са убедени, че без оценка за дисциплина, без гарантирано спазване на училищния правилник и без вменяване на административна и финансова отговорност на родителите, нищо в образователната система няма да се промени.
По въпроса за придобиване на основно образование, 63% смятат, че това трябва да се случва след 8. клас, а 32% не искат промяна в настоящия модел.
Относно отпадането на НВО в 4. клас — 87,5% категорично подкрепят премахването му, а под 10% смятат, че има важна статистическа стойност.
Още по-категорични — 89% — са в подкрепа на отпадане на НВО в 10. клас.
48,3% са за отпадане на НВО след 7. клас, тъй като учениците губят мотивация към важни, формиращи личността предмети, които не са обхванати от НВО. Около 40% от респондентите виждат смисъл в провеждането на това НВО.
88,9% от запитаните учители и служители подкрепят връщането на повтарянето на клас, включително и в 2., 3. и 4. клас. Повтарянето на клас в начален етап трябва да се допуска само при явни езикови и социални дефицити.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..