Центърът по растителна системна биология и биотехнология в Пловдив отбеляза 10 години от създаването си. Той е първият и единствен в България център за върхова наука в полза на устойчивото земеделие и човешкото здраве.
Оборудван с технологии от най-ново поколение, центърът се налага като притегателен център за млади изследователи и доказани международни научни специалисти, както и за студенти, и докторанти, подчерта директорът му проф. Цанко Гечев. Той и екипът му представиха стратегически цели за устойчиво развитие на Центъра като независим научно-изследователски институт и Център за върхови научни постижения в България.
“Горди сме, че успяхме да реализираме най-големия проект в областта на растителната системна биология в България. Основната цел, която сме си поставили, е да даваме възможност на чуждестранни изследователи с висока експертиза да идват и да работят в България, както и да задържаме български учени, които да развиват своята изследователска кариера в родината. Центърът е акредитиран за свободна форма на обучение на докторанти в професионално направление “Биотехнологии” и сме горди, че създадохме среда спрямо световните стандарти за обучаване на бъдещото поколение изследователи”, изтъкна проф. Гечев
През последните десет години ЦРСББ реализира над 400 научни публикации със среден и висок импакт фактор, участва самостоятелно и в изследователски консорциуми по над 30 национални и международни проекта и развива успешно партньорства със стотици институти и компании от цял свят.
Особено голям интерес представляват разработките за човешкото здраве, свързани с фотостареене, дълголетие и затлъстяване.
Ръководителят на отдела „Растителна клетъчна биотехнология“ - проф. Милен Георгиев подчерта, че предстои да бъде патентована разработената от екипа му хранителна добавка на базата на химичния състав на специфичен вид български мед, който удължава живота.
Отделно учените са разработили прототип на човешки епидермис, върху който се тестват природни вещества, които да забавят процесите на стареене на човешката кожа. Създаден е и козметичен продукт, който след като мине клинични изпитания също ще бъде патентован.
Учените изследват и процесите, които водят до затлъстяване и метаболитни нарушения в човешкия организъм.
В центъра се разработват и нови сортове зеленчукови култури – домати и пипер с отлични хранителни качества, висока устойчивост и подобрени вкусови характеристики, базирани на биотехнологични методи.
Проф. Весела Казашка, административен директор, очерта четири стратегически приоритета за развитие на ЦРСББ - научна продуктивност, пазарна реализация на иновации, задържане на млади учени и привличане на международни специалисти, както и по-тясна връзка между наука, политика и индустрия. Тя подчерта значението на човешкия и професионалния потенциал на изследователите и иновативния екип, както и ключовата роля на утвърдените учени и докторантите за ефективна съвместна научна работа.
Сред гоостите на юбилея бяха Янислав Янчев – заместник-министър на земеделието и храните, който подчерта значението на сътрудничеството между наука, иновации и икономика.
„ЦРСББ е ярък пример как българската наука не само следва световните тенденции, но и ги създава. Във време на климатични промени и необходимост от устойчиво земеделие Вие давате решения с глобален потенциал“, приветства той ръководния и изследователския екип на Центъра.
Иван Попов - Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование", изрази своята увереност, че Центърът за върхови научни постижения има важна роля за развитието на Пловдив и Южен централен район, за България, както и в рамките на европейското научно изследователско пространство.
Проф. Христина Янчева – Областен управител на Област Пловдив връчи плакет и грамота на директора проф.Цанко Гечев за принос на ЦРСББ в развитието на фундаменталната и приложната наука .
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...