Всяка винарска изба у нас трябва да е атракция, както е в Австрия

Според него подобни глобални форуми не носят преки, а огромни индиректни ползи за винения бранш в България, стига да има синергия между държавните, общинските власти и бранша. 

Той подчерта, че виненият туризъм в България трябва да се развива като бутикова дестинация и не може да съществува без интеграция с други форми на туризъм, като култура, история и гастрономия. 

„Деветата глобална конференция на за винения туризъм е част от календара на Световната организация по туризъм към ООН, но разбира се и много други бяха кандидатите за нейното организиране. Така че след като България е избрана, очевидно е надделяла и очевидно има своите аргументи, които може оттук нататъка да експлоатира“, посочи Ботев.

Според него въпросът е какво правим оттук насетне.

 “Това за мен е най-големият проблем, за съжаление, превърнал се в хроничен проблем на  провеждане на политики от страна на България във всяко едно направление. Ние обикновено добре стартираме, царе сме да успеем да убедим собствената си аудитория колко е важно да се харесваме на чужденците и след това всичко замира. Надявам се, че тука няма да бъде така по простичката причина, че потенциалът на България във винания туризъм действително е голям, просто защото ние имаме и огромни традиции във всичко онова, което е свързано с култура, с исторически артефакти. Самият Пловдив, а там буквално всеки квадратен сантиметър диша култура, диша история, а има какво да предложи. А виното винаги е било част от тази култура, която се свързва с европейската цивилизация. Така че ние трябва да успеем да създадем една мозаика от допълнителни аргументи и допълнителни, ако щете, дългосрочни  предложения, свързани с тях, виното, култура, история, горме, минерални води, ако щете“, допълни експертът

Можем да следваме австрийския модел и да превърнем всяка една изба в атракция, където е доказано че собствениците могат да продадат 40% на място, значи са успели да минат прага и са печеливши.

Той поясни, че австрийското вино над 90% се продава в Австрия, страната е винена дестинация, а не бирена  и ние можем да почерпим опит.

Българите не можем обаче да правим добра стратегия. По думите му винарските изби у нас, собствениците им го правят по собствено желание и със собствен ресурс и за съжаление институциите отново не им помагат, но обичат да се кичат с успехите им.

"Ние имаме нужда от обединение на бранша. На второ място, имаме нужда от  много ясна и постоянна връзка, институционална с бранша. Защо? Защото винаният туризъм, той се промотира, а не изба. А като дестинация, винените маршрути, които са създадени в България, на практика са абсолютно неизвестни в Европа. Никой не знае. Хората идват тука от свои познати, разбират къде да отидат, какво да пият, защо да пият мавруд или защо да пият мискет, с какво се отличава, каква е характерната особеност на кухнята за региона или на България изобщо. Ние това не го правим. Навсякъде по света е известна италианската кухня с италианско вино, испанските тапаси и хамон с испанското вино, нали? Френската кухня и вина също. Ние отсъстваме -  бяло петно от тази гледна точка и тука Министерството на туризма има много, много какво да направи, защото за съжаление  последователността в провеждането на стратегиите в България, пак казвам, е на практика близка до нулата", заключи проф. Ботев.

Ботев изрази опасения относно липсата на дългосрочни стратегии и институционална немощ и даде за пример положителното сътрудничество в Пловдив, довело до това Университетът по хранителни технологии да получи право за магистърски програми по линия на Световната организация на лозата и виното.

Цялото интервю е в прикачения звуков файл.