Великите европейци - Йосиф Щросмайер

На 2 юни 1870 година, пред първия ватикански събор в Рим, хърватският епископ Йосип-Юрай Щросмайер държи тричасова реч, с която се противопоставя на новата догма за непогрешимостта на папата и неограничената му власт в църквата. Съветът е зашеметен, папа Пий ІХ, въпреки засегнатия си интерес, отбелязва невероятно добрия латински език на словото. 

Мнозина от събралите се епископи директно определят речта на Щросмайер като еретическа, но друга група, най-вече от немските и австрийските провинции, са съгласни и образуват опозиция, която, след като не среща разбиране, въпреки сериозните си аргументи, напуска събора. „Като чета свещените книги с онова внимание и способности, с които Бог ме е надарил, заявява още в началото на речта си Щросмайер, не намирам нито ред, в който да се казва, че Исус Христос е дал на Петър върховенство над апостолите. 

Готовац, Химн на свободата

Още много важни и тежки аргументи срещу възможността един човек да се окаже непогрешим по решение на група грешни хора, противопоставя епископ Щросмайер. „Едно нещо винаги ме изненадва много – заявява той. – Като го превъртам в ума си, аз си казвам – ако Петър беше избран за папа, биха ли си позволили неговите колеги да пратят в Самария лично него, заедно със свети Йоан, да разпространяват двамата историята на божия син. Какво мислите, почитаеми братя, дали в този момент ние бихме си позволили да изпратим негово светейшество Пий ІХ, заедно с негово превъзходителство монсеньор Плантие, при патриарха в Константинопол, за да му обещаят, че ще се сложи край на схизмата”. 

Въпреки тези аргументи, Щросмайер в края на краищата не постига нищо, догмата за непогрешимостта на папата е приета, след време - включително и от него. Но самият факт на противопоставянето, начинът, по който хърватският епископ го прави, вече са доказателство за силата на характера, смелостта на сърцето и дълбочината на разума му. Както и за величието на човека, когато той наистина знае какво значи божественото понятие „свободна воля”.

 Готовац, Химн на свободата

Този „Химн на свободата” на хърватския композитор Яков Готовац е писан далеч след смъртта на епископ Йосип Щросмайер, но много добре отразява неговия свободен, борбен дух, характерен и за цялата хърватска нация. Неслучайно точно Щросмайер се сочи за един от „бащите” на хърватите от епохата на тяхното Възраждане. Хърватия, най-новата държава-член на Европейския съюз, има дълга и интересна история. Тя започва през 7 век, когато племето се появява по днешните си земи – Далмация, Илирия и Панония, като съюзник на Византия срещу аварите. Те се заселват там и скоро се покръстват, но приемат католицизма от Рим, а не православието от Константинопол. 

До началото на ХІІ век хърватите водят редица войни, малките им княжества стават кралство, затягат църковното си единство и използват глаголицата като богослужебна азбука. През 1102 година сключват Pacta Conventa с Унгария и създават федерация - всяка от държавите запазва своята самостоятелност, но имат общ крал, унгарец. Този съюз продължава повече от четири века, докато през 1526 хърватите избират за свой крал Фердинанд І Хабсбургски, който обещава не само да им помогне във войните с Турция, но и да запази правата и свободите им. Битките с турците са наистина тежки. Макар че още през 1519 папа Лъв Х дава на Хърватия почетното звание „авангард на християнството”, страната преживява цели „два века на плач”, както са известни ХVІ и ХVІІ столетие заради дадените многобройни жертви.

Готовац, Ода за земята

В периода от края на ХVІІІ до началото на ХХ век Хърватия минава през различни етапи в своята борба за независимост. Тя първо воюва с Унгария, после се съюзява с Унгария, за да се противопостави на абсолютизма на виенския двор, преживява своето „народно възраждане”, както и революцията от 1848, става част от Австро-унгарската монархия, но със силна автономия, включително собствено правосъдие, образование, църква и армия, противопоставя се на опитите както за маджаризация, така и за сърбизация. Самостоятелна държава Хърватия става през 1918 година, след Първата световна война, когато се разпада Австро-унгарската империя. 

В целия този динамичен и тревожен хърватски ХІХ век, една от централните фигури е точно епископ Йосип-Юрай Щросмайер – философ, теолог, политик, културен деятел, писател, щедър дарител, човек с голяма вяра в бога и готовност да му служи, един от най-образованите хора не само на Хърватия, а и на Европа по онова време. „Аз съм винаги щастлив да се моля на бога и да го възхвалявам. Ако ми е позволено да си пъхам носа в бъдещето - Бог ме призова за конкретни дела, а аз, преслабият, винаги разчитам на неговата подкрепа” – това казва човекът, който за своите 90 години живот видя много собствени и чужди мечти да се срутват, но и много да се реализират.

Готовац, Работниците, симфонична поема

Човекът Йосип-Юрай Щросмайер всъщност е двама души. Това твърдение изглежда малко нелепо, но ще разберете защо е така, когато ви разкажа една наистина невероятна история от неговото детство. Щросмайер е от немско-хърватски произход. Един от неговите прародители е немски селянин, в друга версия – от Щирия, провинция в Горна Австрия, който се жени за хърватка и се заселва в Осиек. През 1815 година в семейството на Йохан и Ана се раждат близнаците Йосип и Юрай. Дни по-късно обаче, когато трябва да бъдат кръстени в местната църква, едното бебе умира. 

В суматохата родителите не разбират точно кое от тях е мъртво, затова кръщават останалото живо дете с двете имена, които са избрали. И синът им сякаш наистина живее и работи за двама. Йосип-Юрай завършва гимназия в родния си град, теология в семинарията в Джаково, а на 23 години става доктор по философия от теологическия университет в Будапеща. После се мести във Виена, където получава втори докторат по философия и канонично право, става капелан в императорския хабсбургски двор и е назначен е за младши директор на богословския институт Августинеум във Виена. През 1849 е назначен в родната си Хърватия за епископ на Дяково, а две години по-късно става белградско-смедеревски епископ, тоест, епископ и на всички католици в Сърбия.

Готовац, Песни и танци от Балканите

Йосип-Юрай Щросмайер е твърде далеч от често срещаната представа за свития, отдаден на пост и молитви, дистанциран от реалния живот висш свещеник, обратно, той е твърде активна фигура в много сфери, човек с идеи за нещата и желание да ги реализира. Приходите от имотите, които управлява като Рашки епископ в Дяково, се умножават бързо и той започва активна дарителска дейност – осигурява изцяло парите за красивата катедрала в Дяково, подпомага построяването на училища, издръжката на бедни студенти, издаването на книги. В България най-известна е безценната му финансова подкрепа, която оказва на братя Миладинови за техния сборник „Български народни песни”. 

Да, Щросмайер подпомага издаването на  книгата със 70 хиляди гроша, осигурява безплатна квартира и честа приятелска трапеза на Константин Миладинов за месеци наред в Загреб, докато книгата се коригира и печата. Но това, което е по-малко известно, а трябва да се знае повече, е фактът, че именно той стимулира братя Миладинови да издадат книгата си на български, не на гръцки, както отначало възнамеряват. Като църковен деятел, освен вече описаната му проява по време на събора в Рим, Щросмайер е известен поне с още две важни неща – през 1859 година изпраща до папа Пий ІХ писмо, с което настоява богослужението в хърватските църкви да се води на старославянски език, а църковната писменост да се върне към традиционната за Хърватия глаголица. Освен това през целия си живот Щросмайер се застъпва за икуменизма, тоест, държи на силното сближаване между източната и западната църква. 

Той е не по-малко активен в сферата на науката и в политическия живот. Щросмайер е основател на Университета и на Югославска академия на науките и изкуствата в Загреб. Като политик той за дълго е председател на Народната партия, най-голямата партия в Хърватия по онова време. На моменти Щросмайер подкрепя идеята за по-широко обединение на южните славяни. Това кара някои да го обвиняват в подкрепа на руската политика на Балканите, но той никога не е имал предвид това обединение да става извън рамките на Австро-Унгария, а руската политика използва по-скоро като инструмент за натиск при постигане на конкретните си политически цели. Йосип-Юрай Щросмайер си тръгва от този свят през 1905. Умира просто от старост, на 90, видял много, преживял много, но вероятно с отворени очи за още.

Готовац, Орачи