Властта като невъзможна даденост и начина за нейната употреба - дискусионната територия, на която трябва да стъпи политическият фундамент, гарантиращ здравината на бъдещата управленска конструкция, е ерозирала от нови амбиции, стари предразсъдъцш и перманентни тъжни уроци.
Затова и сега никой не се учудва, че дългото пазарене за политическа подкрепа вместо да внесе яснота в хаоса от партийни послания, умножи центробежните удари на кризата с новите въпроси около бюджета, банките, цената на тока и терористите. Формулата за управление всеки ден изклежда различно. Дори единствено устойчивото разбиране, че Бойко Борисов ще е министър-председател и че Правителството ще се ползва с подкрепата на няколко партии в Парламента, от вчера също претърпя корекция с анонса на Томислав Дончев, че в ГЕРБ са готови да подкрепят кандидатурата на Радан Кънев за премиер, „ако има разногласия, свързани с позициите в кабинета.” Оттук извода - единственото сигурно в този момент е, че никоя партия на желае избори, защото се плаши от тях. И още: всички партии бягат от управлението, защото се страхуват от него. Журналистът Григор Лилов е наш събеседник, за да го попитаме съгласен ли е с такава теза.
Съгласен ли сте с констатацията, че партиите се страхуват от управлението?
Григор Лилов: Да, те се страхуват. Да, те винаги са, как да кажа, натръпнали от желание да влязат във властта, но тогава, когато ситуацията е розова. Сега в момента ситуацията е черна – финансовата и икономическа страна е с перспектива да стане и аз не знам в какъв вид. И определено има страх. Рожба на този страх са призивите, както аз го наричам ОФ – Отечествен фронт – онова, което е правено някъде около 9 септември, т. е. всички да бъдем в управлението, за да може както се казва утре ако нещо стане да можем взаимно да се защитим, а не само някой да се окаже виновен. Просто ги е страх, а ги е страх, защото те просто нямат добър модел за управление особено в кризисни ситуации.
Р. П.: Днес обаче нещата изглеждат малко по-различни от вчера, защото в предварителния ни разговор вие коментирахте, че не сте оптимист за съставянето на кабинет. Това отстъпление от страна на ГЕРБ обаче, на което станахме свидетели в лицето на Томислав Дончев не говори ли и за друго, че правителство ще има на всяка цена, каквато и да е тя? Вие бяхте скептик за сформирането на кабинет.
Г. Л.: Аз продължавам да бъда скептик. В края на краищата държавата ни е в такова състояние, че би трябвало колкото се може по-скоро да имаме нормално парламентарно управление и нормално правителство, излъчено по парламентарен път, за да могат да се решат големите й проблеми. Ние сега вече сме ноември месец, изборите бяха в началото на октомври – досега е загубен месец време и всъщност продължава да се губи включително и с неофициалните консултации на президента. Така, че страхът е налице и мисля, че в крайна сметка мисля, че страха ще надделее. Аз лично не вярвам в правителство. Аз не вярвам и по друга причина – каквото и да е правителство да се опита да състави то получи безспорно парламентарно мнозинство. Проблемът е, че програмите на различните партии, доколкото това са програми, не във формат предизборни декларации, защото ги четох внимателно и те продължават да ми звучат като формат предизборни декларации – като лозунги за гласуване, а не като истински програми за управление, как ще ги стикова. За Корпоративна търговска банка – нека да кажат след като се разбират зад кулисите, като са постигнали споразумение как са се разбрали по този проблем за България, казвам за България, защото цената на едно възстановяване ще излезе около 10 милиарда. Не може да си затвориш очите, защото ако си затвориш очите това означава, че си рожба на задкулисието и всичко това, което слушаме са думи, думи и думи.
Затова не вярвам в правителството. Вижте, в България няма истинска политика. Реално това не са партии, а търговски дружества и ние не го виждаме вече 25 г. така наречен преход.
Едни търговски дружества – е, хубаво – баницата на масата понеже парите попривършиха, стана много малка, та дори няма и баница, има трохи и сега битката за трохите е изключително ожесточена. Опитът ме е научил, следейки българската действителност толкова време, че когато въпроса опре до пари и до разпределението им, до споразумение не се стига. Това са основите на скептицизма.
Големият проблем, който решава България е изгубеното доверие на нашите партньори от Европа – това, за което всъщност Местан говори при откриването на парламента. В цялата българска политическа каста се покайва. Ние сме в условия на студена война. В условията на тази студена война България изведнъж стана от заден двор на Европа във фактор от геополитическо значение. Защото до нас е една силна и бързо ислямизираща се Турция, а ние сме на прага на Европа и врата към Европа, и част от европейското пространство, същевременно България граничи, макар и през Черно море, с Украйна. Друго геополитическо явление, което определя не само нещата в региона, а и в света за поне 5 – 8 – 10 г. напред, т. е. превърнахме се във фактор от съществено значение.
Да, де, но ние сме корумпирана и мафиотизирана страна, т. е. не сме стабилни. Това първото. Второ стоим разкрачени, говоря като политическа карта, между Изтока и Запада – т. е. между Москва и Брюксел. В Студена война не можеш да бъдеш неутрален освен ако нямаш международно признат такъв статус. Резултатът е, че мафията, корупцията плюс геополитическите интереси задействаха машината и за първи път така решително ни бяха отрязани парите от Европа. Някой ще каже „голям праз”. Ама това не е праз, защото това е 5 % от брутния продукт на нацията, а ние няма откъде да вземем други 5. И сега политическата класа се мята и пробва различни варианти като ги сондира естествено в международните столици кое правителство, коя конфигурация да се изразя по-точно ще заслужи доверие. Между впрочем и Европа директно се бърка в България...
.............
В събота и неделя в Пазарджик предстоят 2 големи кампании на сдружението "Добро сърце". В центъра на града, на „Тортата“, ще бъдат раздадени над 2000 хляба, разказа Георги Янакиев от сдружение „Добро сърце“. "Кампанията "Никой не е по-голям от хляба" цели да покажем на хората, че не е лошо да се дарява. Кампания от хората за хората – да..
Какво губи националната икономика, пренебрегвайки постиженията на българските учени? Защо бизнесът у нас не е иновативен и купува нови технологии от Запад, вместо български разработки? Според проф. Калоян Петров, директор на Института по инженерна химия към БАН, това невинаги е така, но в общия случай предприемачите предпочитат да купуват..
Средства за инвитро процедури са насочени към земеделците – това е манипулация, която измества фокуса от важни теми в държавата, категорични са от Национална асоциация на зърнопроизводителите. Те са и в стачна готовност, заради липсващи средства в проектобюджета за догодина, които са ключови за стабилността на сектора. Става дума за два..
С близо две трети се очаква да е по-малък бюджетът на програмата „Грижа в дома“ за следващата година, съобщи Веселина Ботева, която ръководи дирекция „Социална политика“ в община Пловдив. Тя припомни, че по проекта вече 5 години се осигурява патронажна грижа на самотно живеещи възрастни хора. Проектът, който е финансиран по Оперативна програма..
Има опасност Кукленият театър в Пловдив да влезе в следващата година с 200 000 лева неразплатени средства към доставчици на услуги, каза в предаването „Точно днес“ директорът му Петър Влайков. Причината е, че те не се отпускат от министерството на културата, въпреки че са част от тазгодишния бюджет. Проблемът се повтаря от миналата..