Българите в чужбина да участват равнопоставено в изборния процес

Деликатната тема за промяна на изборните правила се превръща в повод за скандал всеки път, когато тя става актуална непосредствено в навечерието на поредния вот. Законовите поправки за препятствие на изборния туризъм, предложеното от президента  допитване за механизмите на избора, спешната редакция на коляно от страна на ДПС на питането  за 100% мажоритарен вот може да бъде приемано като част от общественото усилие за повече предвидимост в политическия процес. 

Провокация ли е внезапното предложение на ДПС за 100% мажоритарен вот или ще изиграе ролята на лост, блокиращ избора на  корпоративен слугинаж на партиите в Парламента? За опасностите, страховете и готовността на политиците и обществото да гласуват по нови правила, ще разговаряме с програмния директор на Асоциация „Прозрачност без граници” Ваня Нушева:

Аз съм съгласна с разбирането за това, че пет месеца преди изборите не е редно да се променят основни компоненти от изборния процес, основни правила. Усилията на този етап трябва да бъдат фокусирани към доброто организиране на изборите. И това е преди всичко ангажимент на институциите. Разбира се, политическите партии имат роля в този процес и тази роля се състои в това да издигнат качествени кандидати, които да получат високо доверие на избирателите и впоследствие да ги представляват ефективно в изборния процес.  Когато говорим за въпроса с мажоритарния избор очевидно предложението за 100 % избиране на депутатите, на представителите по мажоритарен принцип е предложение, което цели да доведе до абсурд. Всъщност 100 % мажоритарен избор означава радикална промяна в избирателната система. Когато говорим за дефицитите, за проблемите в изборния процес не мисля, че това има пряка връзка с въпроса за купуването на гласове.

Р. П.: Искам да продължим да разсъждаваме в посока въвеждането на 100-процентовата мажоритарност и доколко е вероятна възможността всъщност това избиране на 240 депутати да изкриви политическото представителство.

В. Н.: Това е един от най-съществените дефицити на мажоритарната система. Ако погледнем в сравнителен план мажоритарната система е най-архаичната избирателна система – това е първият вид избирателна система. Не случайно в последните десетилетия във Великобритания тече дискусия за промяна на избирателната система, защото тази система има няколко съществени дефицита. На първо място, тя ограничава възможността за представителство в парламента, защото на практика води до създаване на двупартиен модел. При този модел всъщност две основни политически партии са представени в парламента и възможността за представителство на малки политически партии е минимализирана до степен да не получават възможност изобщо да бъдат представени в парламента. Така че основният дефицит на изцяло мажоритарната система е ограничаване на политическия плурализъм и всъщност не е истина, че по този начин ние ще избираме личности, а не партии. Напротив.

Разбира се, съществените проблеми в изборния процес са няколко.  На първо място – избирателните списъци – ние организираме изборния процес по избирателни списъци, които са създадени въз основа на други регистър, а регистър база данни „население” е създаден за други цели на управлението. България не е толкова голяма държава, която не може да приложи ефективно създаването на механизъм за регистър, служещ само и единствено за целите на изборния процес. Съществени деформации има в този процес, в начина, по който се  формират избирателните списъци.

Другият съществен проблем е купуването на гласове. Организацията на изборния процес – трети съществен проблем. Това са най-съществените проблеми.

Тук има значение  и начинът, по който политическите партии номинират кандидатите.  Наистина виждаме едно отклонение, една деформация в посока политическите партии да вземат решения – едни тесни ядра от управляващата част на партиите да вземат решения за номиниране на кандидатите. Адекватният отговор на този проблем е въвеждане на преференция, която не затруднява възможността за пренареждане на предложените кандидати от страна на избирателите, а също и въвеждане на частична възможност за мажоритарен избор.

Моята теза за електронното гласуване е, че ще позволи на избиратели, които живеят в чужбина да се включат и да участват активно в основен процес в демократичното общество. Българските избиратели, живеещи в чужбина имат правото да гласуват и ние трябва да намерим механизъм за тяхното участие. Да, същевременно обаче съществува и възможността за контрол и злоупотреба с този начин на гласуване особено в райони, в които определени тартори, честни лидери, работодатели могат да опитат да окажат въздействие върху своите избиратели. Този въпрос обаче може да намери своето адекватно техническо решение. Важно е да не горим заради бълхата юргана. Аз мисля, че ние трябва да намерим механизъм българските избиратели, живеещи в чужбина да участват равнопоставено в изборния процес.