Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Садовският фъстък с шанс за регистрация в Брюксел

Кои са 11-те типични български хранителни продукта, които имат шанс да бъдат регистрирани в Брюксел като защитено географско указание? Десислава Димитрова, координатор на  Slow Food разказва за родните продукти от Пловдив и региона - за садовския фъстък и смилянския фасул.

Единадесет типични български хранителни продукта имат шанс да бъдат регистрирани в Брюксел като защитено географско указание. Това показва специално проучване на българския клон на организацията Slow Food, започнало по идея и с подкрепата на евродепутата Момчил Неков.

Продуктите са:

- садовски фъстък - Садово, Пловдив;  - куртовски розов домат и куртовска капия от Куртово Конаре, Пловдив;

- смилянски фасул;

- месо от източнобалканска свиня, характерна за областите Шумен, Варна и Бургас;
- еленски бут от община Елена;
- странджански чай
- реселешки воден лук от Реселец, Червен бряг;
- сол от Атанасовското езеро - Бургас;
- чипровски обге (домашно печени кори за баница от тесто);
- куткус (тестени зрънца) от Брезница, Гоце Делчев;
- меурче от Разлога (сушено в дървена пепел или в царевично брашно кълцано месо и подправки);

Засега България има успешно регистрирани като защитено географско указание само два продукта - горнооряховски суджук и българско розово масло.

Продуктите са номинирани от Slow Food - организацията, чиято цел е да популяризира и подкрепя производителите на "вкусна, чиста и честна" храна, каза в интервю за програма "Точно днес" Десислава Димитрова, координатор на клона в България.

Неправителствената организация ще помогне за регистрирането на обединение на производителите в съответния регион (задължително условие за кандидатстване) и за подготовката на документацията по защитата на продуктите.

Предстои национална процедура по признаването им (извършва се в Министерството на земеделието и храните) и последващо одобрение в Брюксел, което отнема средно около две години.

Регистрираните в Брюксел храни носят добавена стойност за производителите и за района, в който са произведени. Вписването в регистрите е средство за достъп до пазара, осигурява допълнителна заетост на хората в тези райони и води до опазване на традициите и биоразнообрадието.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Родителите трябва да партнират на училищните власти

Мерки за подобряване на  дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия.  "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..

публикувано на 10.01.25 в 17:13

Няма причина токът да се спонсорира от държавата

Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..

публикувано на 10.01.25 в 16:10
Велислав Величков

Прокуратурата работи силно избирателно при Сарафов

За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение.  Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..

публикувано на 10.01.25 в 14:40

Компенсациите за тока са важни, но бизнесът очаква дългосрочна подкрепа

Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни  са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..

обновено на 10.01.25 в 14:20

Драмата на българските театри на сцената на финансовия дефицит

С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..

публикувано на 10.01.25 в 10:54