Нивото на почтеността е обезпокоително

Как изглежда сравнителната картина на антикорупционния капацитет в 27-те областни центрове в страната и как местната система за институционална коректност след първата година от мандата на местната власт се отразява  в кривото й огледало? Кой  трупа дивиденти в трудните връзки с финансовата коректност и кой се оказва в дъното на класацията ? За резултатите от  изследването на Асоциация „Прозрачност без граници“  в Международния ден за борба с корупцията ще разговаряме  с експерта  Катя Христова.   

Катя Христова: Обезпокоителна е оценката на нивото на местната почтеност с тенденция към подобряване.  Тъй като индексът за всички изследвания – 27 общини в областните центрове показва средна стойност от 3,17 пункта при максимално добра стойност от 5 пункта, т. е. общините общо се позиционират леко над средния показател в категорията местна система за почтеност. Но тя е твърде обща и затова, за да обясня на нашите слушатели ще кажа само следното: че ние изследваме 9 основни структури, които подпомагат гражданите и развитието на местната общност – от общински съвет, през кметска институция, местна администрация, а също така съдилища и тяхната роля, медиите, бизнеса, гражданските организации, партиите и дори органите на МВР. Всяка една от тези структури има различна теза и различен принос тази година. Като цяло най-добре се справят общинските администрации в своите показатели най-вече за оперативно предоставяне на административни услуги и сравнително прозрачни процедури по консултиране на гражданите. На другата крайност, за съжаление, са например бизнес организациите, които твърде рядко се осмеляват изобщо да предложат подкрепа на местната власт за подобряване на управленските практики.

Бизнесът до голяма степен е все още неспособен да мисли затова, че той също има роля и че може да предложи на местната власт по-добри идеи включително ако щете и инструменти, например разработването на софтуер, който да се ползва от местната администрация по някоя от услугите, които общината иска да предоставя по електронен път и която услуга естествено ще бъде в полза на самия бизнес. Ето такъв тип сътрудничество като цяло липсва от страна на бизнеса по отношение на по-доброто и прозрачно управление и администрация, все още ние не регистрираме за съжаление.

Когато говорим за политическа корупция трябва да имаме две неща предвид – първото, какво е съзнанието на политическите партии, защото тях също ги изследваме. За съжаление политическите партии остават далеч от стандартите за отчетност по отношение на своето финансиране и начина, по който използват своите финансови средства. 

Но второ място, те са също далеч от стандартите за това да подкрепят действително, почтено и прозрачно функционирането на общинския съвет за тези от тях, които имат общински съвети.  Все още в България не е развил инструменти за  самоконтрол и вътрешни механизми за превенция.  Например имам специален Закон за контрол на конфликта на интереси. Във всички 27 изследвани общини само в два общински съвета реално прилагат този закон, т. е. общинските съвети реално се отвеждат и не участват в гласуването по решения, които биха имали после пряк интерес към техния бизнес или свързани с тях лица и техния бизнес. Тези, в които има работеща практика или поне такава, която да е видима за гражданите, защото наистина се отчитат за тази своя дейност това са общинският съвет в Пазарджик и общинският съвет в Бургас.

Когато говорим за местната тема за почтеност ние говорим затова как институциите като цяло наистина разполагат с механизми, за да предотвратят подкупа като активна постъпка от страна на гражданите. В този смисъл големият проблем на администрациите вече е свързан с това, че дори, когато един служител в общинска администрация е подложен на корупционен натиск той практически няма канали и механизми, по които да съобщи затова, както се казва да се предпази от въвличането в това всъщност корупционно престъпление каквото е подкупът.

Система за почтено и отговорно управление на местно ниво се изгражда с усилията на всички структури, които ви казах, че са част от това изследване. На първо място общинският съвет трябва да бъде достатъчно активен в търсенето на модели за добро управление и да подпомага кмета там, където е самият кмет и има естествено има подобна визия. От друга страна, подчертах вече и гражданските организации, и медиите имат съществен принос. Ако имаме общини, в които медиите изобщо не се осмеляват да провеждат журналистически разследвания всички сме наясно, че няма как да имаме повишаване на стандартите на  управленска практика, защото никой практически и ефективно не ги контролира.

Пловдив регистрира положителна динамика  в сравнение с миналата година и това всъщност предстои да оповестим след малко на официалната пресконференция. Дотогава ще запазя конкретните стойности и данни, но, да, позитивна е тенденцията в развитието на община Пловдив.

 Чуйте повече от звуковия файл.