28 години след 1989 година за еуфорията и разочарованието е разговорът ни с проф. Антоанета Христова - политически психолог и директор на Института за изследване на населението и човека при БАН.
Нейният личен спомен е за тогавашната еуфория на обществото. По това време днешният професор е студентка и помни енергията, която тогава се влива у хората с очакването за непосредствено близка и бърза промяна.
„Тогава никой не искаше да повярва, че за да се променят нещата се иска жертва на поколение. Никой не искаше да приеме, че в рамките на техния живот ще продължава търсенето на пътя, мислехме, че пътят е ясен. Никой не искаше да повярва, че няма да успеем да разположим ценностните бариери между настоящето и бъдещето“.
Професор Христова възрази срещу т.нар. „отговорност на народа“, защото хората не са длъжни да разбират процесите и пътя на развитие.
Тези, които искат да управляват, имат този ангажимент, тази отговорност е тяхна.
Припомняйки годините на прехода, професорът коментира вредите от допуснатите компромиси. Особено тези, които са били правени „ в името на спокойствието и мира“. Отговорността на ред политици се сведе до това да се запази спокойствието и статуквото.
Спокойствието замъгли борбата за истината.
По време на прехода обществото беше не толкова лъгано, колкото беше манипулирано, каза още психологът. Линията се заповядваше и измисляше от хора, които имаха силата, властта и парите, наследени по определени линии от миналото.
Преминахме през етап, който беше несправедлив за хората, но обществото може да се развие и да размести несъвършенствата, смята проф. Христова. Според нея това може да се постигне чрез технологиите, образованието, изграждането на гражданско общество, създаване на просветен политически елит, който има много да учи.
Проблемът е, че днес живеем в негативна система, която пие енергията на младите хора, затова и българите напускат страната.
Трябва да променим психологията на средата, да се върне самочувствието на хората. Успехите на общността трябва не просто да се знаят трябва дори да се преувеличават.
Чуйте цялото интервю в аудио файла.
Българският език е богат на фразеологизми, а част от тях са свързани с лева и стотинката. Въведена преди 145 години паричната единица е родила редица устойчиви словосъчетания, който и до ден днешен използваме в ежедневието. В него паралелно обаче функционират и такива, който са го предшествали. Така например използваме изразите “Нямам..
Община Баните бори демографската криза и липсата на кадри в редица сфери със стипендии за висше образование и осигуряване на работа. Целта на новата стипендиантска програма е да върне младите специалисти в родния край. От нея могат да се възползват студенти с постоянен адрес в община Баните, които учат в редовна форма по държавна..
Аптеките няма да са готови с двойното етикетиране от 8 август. Актуализацията на аптечния софтуер за показване на цените в лев и евро пък става бавно, затова фармацевтите се притесняват дали ще бъде готова в срок. Това коментира Пенка Минева, член на Инициативния комитет от магистър-фармацевти в България, които изразиха три притеснения от..
Политологът д-р Теодор Славев коментира в програма "Точно днес" потенциала на протестите и политическата ситуация, която ги предизвика. " За мен тези протести са оздравителни за обществото ни, за политическата система и политическия процес, защото напипват едно много болезнено място, което е икономическите и политически зависимости и намеси в..
Тази година отново e осигурено финансиране от община Чепеларе за финалните проучвания и експониране на пещерно обиталище "Чая“. Това разказа в програма "Точно днес" директорът на Музея на родопския карст Марин Господинов . Той уточни, че екипът с ръководител София Христева от Регионалния археологически музей в Пловдив ще работи 21 дни през..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали
Ясно