ГЕРБ и БСП се мобилизират, а "демонтажът" не е много желан

Последните протести на различни социални групи у нас се възприемат като  белег на тежка ситуация. 

Още по-тежки са масовите възприятия за здравеопазването. 

Затова и държавата среща подкрепа, всеки път когато реши да се намеси активно в икономическите процеси. 

Наред с тази подкрепа обаче остава традиционната у нас критичност към властта, която води и до по-изразена симпатия за евентуален вот на недоверие - особено по темата с корупцията. 

Искането за преформатиране на управляващата формация и отстраняване на Патриотите от нея обаче не среща подкрепа. Двата основни електората в страната са мобилизирани заради яркото съперничество на ГЕРБ и БСП. Когато става дума за оставки на управленци, обществото няма еднозначен отговор на въпроса кое да е първо при съмнения в корупция: оставката или съдебното разследване и евентуално доказване на вина.

Това са някои от изводите от новия сондаж на „Галъп интернешънъл“, които анализа социологът Христина Тодорова.

Данните са от поредния експресен телефонен сондаж от редовната изследователска програма на „Галъп интерлнешънъл“ по актуалните и важни теми на обществото. Проведен е на 7 и 8 ноември по панелна методика сред 801 души, която осигурява представителност на данните за пълнолетното население на страната. Абсолютна максимална грешка е ± 3.5 при 50% дялове.

Във връзка с обсъждането на бюджета „Галъп интернешънъл“ провери какво е принципното масово отношение към протестите на различни обществени групи, които често се провеждат в хода на процедурата по приемане на бюджет. 52% приемат мнението, че протестите в последните седмици не са обичайни и свидетелстват за тежка ситуация. 42% пък са по-близо до мнението, че такива протести са нещо обичайно, когато се обсъжда бюджет – вероятно защото различните обществени групи ползват момента, за да постигнат по-добро финансиране в следващата бюджетна рамка. В данните се оглежда и традиционният обществен негативизъм у нас. 

Обсъжданията около бюджета закономерно извеждат на преден план темата за степента на държавна грижа и намесата на държавата в пазарните и икономически процеси като цяло.Това личи и в почти автоматичното одобрение за всякакви мерки на държавна намеса. Например, мнозинство 55% наскоро подкрепиха намесата на Борисов в спора между икономическото министерство и ЕМКО. Също 55% одобриха действията на Борисов за „Дунарит“ и т.н., а само около една четвърт бяха против.

Разбира се, подобни данни се дължат също и на подкрепата, с която Борисов се ползва сред своите привърженици. По същия начин, сред привържениците на БСП над 70% от запитаните, например, намират скорошния конгрес на БСП за успешен за Нинова и за партията. Явно Нинова досега успява да осъществява стремежа си за синхрон с редовите социалисти.

И електоратът на ГЕРБ, и този на БСП, в последните няколко месеца стоят зад своите лидери - мобилизирани от острото противоборство. Ситуацията е почти огледална. Независимо от това, малко повече са пълнолетните българи (50%), които подкрепят вот на недоверие към управляващите за корупция, шуробаджанащина и т.н. 42% не го подкрепят. Тук освен привържениците на опозицията, по традиция положително отговарят и негласуващите. Резултатът е стандартен и показва недоверие към целия политически елит, което се фокусира винаги в управляващата сила.

Въпреки това, искането на ДПС Обединените патриоти да напуснат управлението се отхвърля от мнозинство от 58%. 29% го подкрепят. Явно ДПС продължава да извиква негативни мнения сред болшинството от българските граждани, а участието на патриотите във властта се възприема сравнително безконфликтно и няма обществено очакване за съществени промени във властовата конфигурация. Критиката към управляващите явно е повече по отношение на съмнения в корупция, отколкото за участието на националисти в управлението.

Промените и оставките станаха основна част от политическия разговор. Така напоследък доби актуалност въпросът кое да е първо: „разследването или оставката“. 48% са съгласни, че когато се появят съмнения в корупция, е добре един управленец да подаде оставка, без да се чака разследване, доказателства и т.н. Други 48% обаче смятат, че когато се появят съмнения в корупция, е добре първо да се изчака разследване, доказателства и т.н. Данните ясно свидетелстват, че поне сред половината българи действа своеобразна „презумпция за виновност“ на политиците – в обществените очи те са виновни и без следствие, съд и пр. Затова и „бързите“ оставки съответстват на обществените очаквания. 

 Работата на новия министър на здравеопазването ще е очаквано тежка, ако се съди по данните от сондажа. Мнозинство от 79% намира, че здравеопазването у нас се движи към по-лошо в последните няколко години, въпреки влагането на нови средства в системата. Дори привържениците на управляващата партия споделят това мнение преимуществено. Числата разбира се отразяват и инерционния негативизъм сред българското общество, но със сигурност са достатъчно тревожен сигнал.