Геополитиката и енергийните интереси. И преплитането им . Един от последните случаи е посещението на руския президент в Турция за началото на строителството на първата за Турция атомна централа, която ще се строи от руска страна.
Проф. Дюлгерова припомни, че разговорите за строителството на турска атомна централа е съвпадало с разговорите у нас за АЕЦ Белене. Росатом беше свързана и с АЕЦ – Белене и ако трябва да бъдем точни, конкуренцията за атомните централи беше Румъния – България – Турция. Румъния си направиха в Черна вода вече и вторият реактор. Ние умуваме, имаме реакторите, но не могат да се разберат геостратегическите интереси на коя държава ще надделеят, докато Турция, освен че говори и строи, тъй като си е извоювала по редица причини една много висока степен на независимост в решаването на енергийните си планове.
Какво се случва в България : В енергиен контекст, ние първо очакваме как ще се реши въпроса за газовото транзитиране през Украйна, чиято договореност приключва 2019 г. , а също така ние сме в една нулева позиция по отношение компенсирането на руския газ по газовата система Съюз и в момента лично очаквам, че ако политическите изявления и декларации имат висока степен на истинност очаквам, че през следващите месеци доста активно ще наблюдаваме политическа активност на високо и средно ниво по отношение на диверсификацията на газовия поток, преди той се наричаше Южен поток и той трябваше да бъде стратегически за Южна Европа, в момента подозирам, че ще е стигне до някаква трансформация на тази тръба и слушаме доста неща и от премиера Борисов, миналата седмица във Варна заяви „Ние очакваме интерколектора да се построи.”, това не интерколектор, трябва да се говори за съществуващите тръби, които водят газта от север на юг, а в момента трябва да се обърнат от юг на север, което означава, че ще плащаме много повече за руския газ, но от юг на север, а не обратно. Излезе информация, че се водят активни преговори как Азербейджанска държавна компания дава съгласие за участието в газифицирането на българска територия на системата, тъй като в Грузия постигнали големи успехи. Както виждате, всички други, други компании имам предвид, работят затова да имат свое присъствие на територията на България, само ние продължаваме да говорим, да обсъждаме.
Да не забравяме, че от средата на март избухна и скандалът за цената, на която се изкупува енергията от американските компании „Марица” - едно и три, говори се, че в дневния ред на парламента ще има осъждане на промени в Закона за енергетиката. Показваме за пореден път една много голяма политическа активност, която не решава проблемите, но както преди време четох и запомних тази фраза „Нека да успокоим обществото, пък нататък ще му мислим.”
Сюжетът с американските централи у нас, чиито преференциални договори българските работодатели искат да се преразгледат, Дюлгерова определи като преструктуриране на геополитечското пространство.
Аз много се радвам, че най-накрая се усетиха българските работодатели, но нали разбирате, че това се случва тогава, когато ги удрят сериозно по джоба и когато печалбите намаляват, а да не забравяме, че договорите с американските централи започват от правителството на Иван Костов, преподписани са от тройната коалиция, преди една година и малко повече премиерът Борисов много активно коментираше как ние трябва да плащаме неустойки, 800 млн. Въобще големи числа се коментират в този контекст. В един момент изненадващо се оказа, защото преди може би не е излизала такава информация, но аз само периодично следях в публичното пространство каква е съдбата на тези американски централи, но факт е, че договорите са крайно несправедливи и аз лично ги асоциирам със закона, който даде възможност на фирмите, занимаващи се с възобновяема енергия да действат на принципа „take or pay”, което означава, че ти можеш да купиш, можеш да използваш или не, да купуваш или не, но факт е, че винаги трябва да плащаш, за това, което даже и не си използвал, така че в случая в общи линии причината е свързана според мене с това, че вече се мина границата на възможното. Въпросът е, че около половин милиард се въртят печалба. Нека да си говорим за политиците от прехода, другата година ще е знаменателна – 30 г. от началото на прехода и може би тогава ще можем да определим причините, участниците и резултатите от този преход, който както виждате от момента от края на 20 век – това са близо 20 г., говорим за една приватизация, през която обикновено поставят думата „пещерна”.
Цялото интервю с проф. Дюлгерова е в звуковия файл.
Около гръцкия остров Санторини н аблюдаваме доста интензивна поредица от земетресения с магнитуд между 4 и 5 по Рихтер. През последните два дни са регистрирани 15 труса с матнитуд 4 . Епицентърът не е на Санторини , обхванати са няколко острова. Голямата част от трусовете са в морето , но се усещат на островите. Това заяви пред..
Поръчката на общината, която трябваше да надгради системата на "Индра" за управление на градския транспорт и трафика въобще не е това, което ни се обясняваше през 2023-та година. Това ни стана ясно от доклада на заместник - кмета Ерол Садъков, коментира общинският съветник от ДБ Владимир Славенски, който е член на транспортната комисия в ОбС...
Община Раковски кандидаства тази година за държавно финансиране с проекти за над 10 милиона лева. Това заяви в интервю за Радио Пловдив Павел Гуджеров, кмет на Раковски. „Не пропускаме да кандидатстваме по нито една програма, затова Община Раковски се развива толкова добре. Предстои да кандидастваме по Програмата за развитието на селските..
В навечерието на Световния ден за борба с рака, който се отбелязва на 4 февруари, КОЦ-Пловдив отбелязва ръст на преминалите пациенти през лечебното заведение през миналата година. „Броят им се е увеличил с около 700. Има и още една негативна тенденция, която забелязваме през последните години – увеличение на пациентите с онкологични..
Изборни правила на поправителен изпит. Какви трябва да са промените за да се избегнат съмненията за чесността на вота? Според председателя на Управителния съвет на Института за развитие на публичната среда Диана Ефтимова за последните десет години, откакто през 2014 година бе приет сегашният Изборен кодекс, в него са направени почти 80 предложения..