Заместник-председателят на ДСБ Радан Кънев представя в Пловдив първата си книга. Тя е озаглавена „1 APRIL 2034“ и е писана преди повече от десет години, но като всяка дистопия, се опитва да предугади бъдещето.
Има две теми в книгата, в които със сигурност съм напипал верните тенденции, много преди да станат видими - засилената, при това откровено реакционна, политическа роля на Православната църква и подмяната на понятието за "консерватизъм" към особена близост с позициите на ченгетата и бившите комунисти, твърди авторът на книгата, който е заместник-председател на ДСБ.
Представянето днес ще се състои в бар CRAFT Kapana.
Премиерата беше в столицата в началото на този месец. Какво ще се случи на 1 април след 16 години, ще се промени ли нещо и къде е мястото на десницата днес в политическия живот?
Отговорите от интервюто на Антония Попова с Радан Кънев, заместник-председател на ДСБ – искрено не само за писателския му дебют, но и за провала на дясното и има ли то бъдеще.
Замисълът е за хумористичен роман, но излиза друго
Всъщност излезе нещо доста по-мрачно. Не че няма хумор, но изобилства доста горчив хумор. Прави впечатление, че младите хора я намират за доста смешна. А по-възрастните – я намират за мрачна, дори черна, заяви в интервю за Радио Пловдив Радан Кънев.
Авторът твръди, че книгата е апогей на оптимизма
Казвам го, защото рисувам един анти утопичен свят, който е по-мрачен от сегашния и вярвам по-мрачен от този, който ще бъде след 15 и 16 години. Така че – оптимистична е, защото показва, че винаги може и по-зле, обясни Кънев.
1 април след 16 години, какво ще се случи?
Сякаш нищо. Един от смислите на книгата е, че ние от бъдещето чакаме големи промени, а дълго време живеем в свят, който се променя много малко. А важните неща в него - може би въобще не се променят. И на 1 април 2034 година сякаш нещата ще са още по-същите, коментира заместник-председателят на ДСБ и бивш лидер на партията. Главните действащи лица са типичните представители на вътрешната емиграция. Историята на книгата ги хваща в един малък пограничен град до българо-турската граница.
А що се отнася до тенденциите – безспорно е, че съм напипал неща, които бяха трудни за напипване. Едното е, че в
За политиката, разлъките и обединенията в дясното пространство
Простият отговор на въпроса – защо пак сме свидетели на процеси на обединение – защото сме калпави хора. Може би хората, които се занимаваме с политика в това пространство, не струваме като хора. В по-мрачни моменти – това ми е отговора. И той е толкова прост, че има голям шанс да е верен. Има и други фактори. Един от тях е, че самите задачи, които си поставяме са много тежки. Ние безспорно представляваме малцинство от гражданите, трудно е върху малцинство да се надгражда мнозинство, а имаме големи мечти. Тези мечти лесно се разбиват, лесно претърпяваме разочарование – хайде, да не казваме, че сме калпави хора, но нямаме даян за тази тежка и дълга битка, която е необходима.
Новото обединение на десницата
Смятам, че в момента десницата е на прав път. Тръгва се към изграждане на принципно стабилна основа на дясна опозиция на управлението на Борисов. Това е много важно начало. Дали ще си останем само с началото, дали ще тръгнем към сериозно обединение с дългосрочни цели и с достатъчно доверие между хората, които го правят и достатъчна степен на вътрешно лидерство, предстои да видим.
Горчивият опит и отчаянието на десните избиратели
Не се опасявам, че омръзнахме на десните избиратели – това е факт. Ние сме омръзнали на десните избиратели. Не случайно част от тях гласуват за ГЕРБ, но не защото много харесват ГЕРБ, Цветанов или Борисов, а защото им писна от нашите непрекъснати обединения, раздели, вечния разговор за структурата, за лидерството, вечното гледане в пъпа. Като казвам всички тези неща – аз също съм част от тези проблеми. Не си правя илюзии, че всички около мен са оцапани, а аз съм в бяло, ни най-малко. Това че сме омръзнали вече е налично. Въпросът е да си дадем сметка - колко много трябва да се променим. Или хората, които тепърва влизат в тези процеси, колко различни трябва да бъдат от нас, за да бъдат политически успешни.
В епизод 9 от третия сезон на подкаста продължаваме разговора с Весислав Илиев, ментор от образователната програма за деца “Предприемачът като откривател”. Образованието в училище поставя фокус върху конретиката, точността и предвидимостта. Но в реалния живот имаме повече от един отговор. Училището иска децата за запаметят факти и техники за..
„ В радиото ти не можеш да остарееш, не можеш да бъдеш възрастен. Ти не можеш да изведеш на показ годините си. Никога не съм била суетна за възрастта си. Имам пълното съзнание какво означават за мен годините – те са моето богатство. Благословена съм с тази работа, с тази професия, която съм имала, и с тези възможности, които ми е давала тя. Но..
На 20 декември за шеста поредна година компанията отличи със специални грамоти работниците, изпълнили през 2024 година благотворителни инициативи по програмата КЦМ Благодетел, в направления "Социална интеграция и приобщаване на деца и възрастни хора в тежко социално положение/настанени в институции", "Подкрепа на обществено значими каузи в..
Агенция "Алфа рисърч" публикува последното си за годината проучване, о заглавено "2024 и 2025 – равносметка и очаквания". То е проведено от 1 до 10 декември и предсатвително за страната, финансирано е със собствени средства на агенцията. Анкетирани по домовете им с пряко стандартизирано интервю с таблети са 1000 пълнолетни българи...
В това е убеден юристът и журналист Мишо Гръблев, който в програма "Точно днес" коментира темата за споделеното родителство и желаните промени в българското законодателство, чиято цел е децата да растат с двамата си родители. В Деня на бащата той припомни, че бащите в днешно време имат все по-голяма роля в отглеждането и възпитанието на децата в..