В месеца, в който честваме народните будители, и във време на непрекъснати образователни реформи – срещаме ви с две млади учителки, които работят с ученици от ромски произход.
Трудното начало
И двете признават, че първоначално са изпаднали в шок.
Това беше първото предложено ми училище по програмата "Заедно в час", съгласих се. В началото беше шок, защото не знаех какво е училището и с какви трудности ще се сблъскам. Две години по-късно съм тук. И ми харесва, обяснява Хулия Стоянова, която е възпитател в занималнята на второкласниците. Тя е само на 27 години, завършила е английска филология, има следдипломна квалификация по начална педагогика, сега учи магистратура.
Най-голямото предизвикателство за Хулия се оказва факта, че децата не са знаели български език в началото. Много трудна беше комуникацията с тях. Имаше само едно дете, което ме разбираше и то ми беше преводач. Наложи се да започнем от изучаването на съвсем прости изрази и фрази. Но те много бързо свикнаха, много бързо започнахме да си общуваме. Децата идваха с желание. Видяха, че на някой им пука за тях. Те са като всички останали деца – искат внимание и грижа. И нямам проблем с присъствието им в часовете, коментира Хулия Стоянова.
Трудни са и първите дни за Христина Танева, класен ръководител на трети клас. Разговорът ни започва с усмивка, с доверие и с нещо повече – с абсолютната вяра, че ромските деца имат бъдеще и то е в училище. Христина Танева е завършила философия, не си е представяла, че ще попадне в основно училище, но това се случва чрез програмата „Заедно в час“. За мен беше шок. Но не от факта, че ще бъда в това училище, а от факта, че от философ - се превърнах в начален учител. Оказа се, че ще бъда класен ръководител на едни дечица от втори клас, които не знаят нищо за мен, а и аз не знам нищо за тях. Това е голяма отговорност. Защото началните учители градят основите на любовта към ученето, но и също така е и пример за учениците, разказа Христина.
Въпреки това – младата учителка приема предизвикателството. И го използва за да развива качествата си, да преодолява слабостите си и да направи обучението интересен процес.
Успехите на учениците - най-важната мисия
Днес Хулия и Христина не съжаляват, че са започнали работа в Основно училище „Пенчо Славейков“. И двете остават там. Нищо, че двугодишните договори по програма „Заедно в час“ изтичат след няколко месеца. Мечтите им не са свързани с намиране на място в така наречените елитни гимназии. Смятат, че в „Пенчо Славейков“ са на своето място. И се радват на всеки успех на своите ученици.
Защо да го правя? Нямам достатъчно добър мотив да искам да се преместя в елитна гимназия. Тук виждам, че децата имат нужда от мен. Виждам, че успявам да им помогна да стават по-добри, успявам да запаля техния интерес към учебния процес. И ги обичам..., признава Христина.
А успехите на двете млади учителки следват един след друг – децата вече не само четат и пишат на български, но го правят и с желание. Нещо повече - надпреварват се да четат приказките, които любимите учителки им дават. А основната мечта на момичетата е да станат учителки.
Победите се случват малко бавно, но децата от самото начало до този момент имат такова развитие, такъв напредък, че на 90 % четат и пишат. Децата започнаха да мечтаят. Сега те знаят каква професия искат да имат, какво трябва да направят, искат да отидат на различни места. И любовта в очите им – те са признателни, те ми се доверяват, вярват ми. И това, че съм тук, а не в някое елитно училище - по никакъв начин не ме кара да се чувствам по-малко ценна като учител. Напротив. Мисля, че съм нужна тук и сега на тези деца, коментира Хулия Стоянова.
Ако имам възможност да кажа нещо на образователния министър, то е следното - да хванем една група деца и да се опитаме да ги интегрираме към нашите разбирания, към нашите стандарти - не би било толкова полезно. Но можем да се опитаме да приобщим образованието към техните нужди, тоест - този процес да не е едностранен, а всъщност да е и в двете посоки. Да вземем най-полезното и доброто от природата и възгледите на този етнос - и да видим какво можем да направи, което да е по-добро за тях, коментира Христина Танева.
Интервютата с Хулия Стоянова, Христина Танева и анкетата с учениците им можете да чуете в звуковия файл.Пия всякакви вина с хубаво качество, направени с майсторлък и с любов, каза председателят на енолозите в България Станимир Стоянов . Той уточни, че при дегустация опитните дегустатори могат бързо да определи качествата на виното. "Като се опита едно вино, като му се види цветът и ароматът, може да се даде адекватен коментар", посочи енологът...
През 2024 година България значително е разширила пазарите на вино в чужбина, каза министърът на земеделието и храните Георги Тахов. В Брестовица той участва в зарязването на лозята и празника Трифон Зарезан. Българско вино е изнесено не само в европейските страни, но и в САЩ и страни от Латинска Америка, които са традиционни производители. За този..
От сдружението на общините са поискали да бъдат предвидени средства за увеличение на заплатите на общинските служители. Това се е случило по време на срещата с министъра на финансите Теменужка Петкова. Увеличението, за което настояват е с между 20 и 25%, каза пред Радио Пловдив кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов, който е..
Започна безплатно езиково обучение по български език на над 150 бежанци, които живеят в Пловдив и са в трудоспособна възраст. За страната общата бройка, на обхванатите в проекта, ще достигне 1300 мигранти. Подобни курсове се провеждат в още 3 града в страната - София, Бургас и Харманли. Обученията по български език за бежанци в Пловдив..
Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Владислав Михайлов се надява бойкотът срещу големите търговски вериги да принуди държавата да вземе мерки и да ограничи тавана на надценките на храните. Според него у нас има пазар, свободна търговия и конкуренция, но тези принципи не действат при "големите търговци на дребно". Причините са две..