Да опазим археологията на Градище - Калоянов връх

За съхраняване на местността  Градище – Калоянов връх призовава „Съюз за духовно възраждане – България“ , организатор на мащабен Народен събор, в който желание да участват са изразили жителите на 5 села – Белащица, Марково, Гълъбово, Брани поле, Цар Калоян. Събитието, с което те ще стартират и подписка в защита на археологическата местност, ще се проведе в Деня на българската независимост 22 септември в местността „Чинарите“ съвместно с Община Родопи и Куклен.  За  идеята местността Градище-Калоянов врък да се превърне в национална и международна туристическа дестинация -  ще разговаряме  с юриста и секретар на  Съюз Духовно възраждане – България Георги Караджов. 

На дневен ред поставяме важен проект за Съюз „Духовно възраждане на България” свързан със съхраняването на  местността „Градище” – Калоянов връх. Важно е хората да знаят, че съществува такава местност на границата между землищата на селата Белащица, Марково и Гълъбово на територията на общините Куклен и Родопи. Има две наименования, тъй като има два географски топонима в местността, които се намират един до друг и не е ясно при разширяването на тази кариера кой от двата ще бъде засегнат повече и ще бъде унищожен. А тъй като става дума за поне три важни археологически обекта трябва да бъде обхваната възможно най-голяма площ.

Акцентът да съхраним „Градище” – Калоянов връх е свързан с ценните археологически артефакти, които съществуват там и за съжаление са много малко известни, включително на населението на селата.

Говорим основно за три неща – изключително важна средновековна крепост, която е била на територията и на  България, но и на Византия в определени периоди от време със сериозно значение и аналогична функция както Асеновата крепост. Не се изключва дори намеса на рицарите, когато са били на територията на България. Втората е съществуващ римски път, а третата е дейсващ римски водопровод. Нашата основна цел е да спрем разширението на кариерата над с. Белащица, тъй като е предвидена и стартирана процедура за нейното разширяване с 50 дка, което би довело до унищожаването на Калоянов връх и на артефактите, които се намират там.

Големият проблем, с който се сблъскахме е, че въобще не е стартирала процедура пред Министерството на културата за идентифициране на тази местност и на Калоянов връх като места с историческо и археологическо значение и съответно процедура за стартиране на разкопки, изследвания и евентуално възстановяване. Целта на народния събор е да постави на картата на културно-историческото наследство местността „Градище” – Калоянов връх.

 Следващата стъпка ще бъде превръщането на местността „Градище” – Калоянов връх в  самостоятелна културно-историческа дестинация за туризъм с национално и международно значение, защото тя има потенциал за това и ще бъде в интерес и на селищата в региона, тъй като сме наясно и с икономическите мотиви на селищата в региона.

Една такава дестинация, особено когато се вложат необходимите средства, би могла да стане изключително атрактивна, да доведе много и платежоспособни туристи.

 Ние се срещнахме с всички заинтересовани страни, включително и с инициативния комитет. Нашият акцент не е спиране дейността на кариерата, а предотвратяване нейното разширяване, което би довело до разрушаването на Калоянов връх.  Нашата идея е намесата на държавата да бъде чрез Министерството на културата, Института за паметниците на културата и изключително силните гилдии на археолозите, архитектите и на художниците в Пловдив.

След като получихме съгласието на кметовете на селищата, с които говорихме, смятаме в партньорство с тях да институционализираме проект, с който да кандидатстваме не само пред Министерството на културата, а и пред фондация „Пловдив 2019”, включително ако е възможно това да се превърне в културно-историческа дестинация дори и с картирането на Пловдив – европейска столица на културата 2019-та. Колкото по-сериозно е партньорството, толкова на по-сериозно ниво можем да го поставим. 

Интервюто чуйте от звуковия файл: