Интервю с доц. Кирил Карталов – член кореспондент на Папския комитет за исторически науки във Ватикана
Възможно ли е различията между Православието и католицизма да бъдат преодолени?
Винаги трябва да вярваме, че е възможно да бъдат преодолени тези различия. И най- ценното е да следваме една практическа идея за сближаването на двете традиции в Християнството, защото това са двете страни на една и съща монета, както и двата дроба, без които един пълноценен християнин не може да се диша, както казва папа Йоан Павел Втори през 1980 година – десетилетие преди падането на Берлинската стена. 17- век се смята за Златния век на българските католици – Петър Парчевич, Филип Станиславов, Петър Богдан. Това е век преди освобождаването на България. В тази връзка смятам, че ние сме една държава, народ, култура, която може да допринесе за този диалог, кактои за бъдещето на Европа, защото християнските корени са най- здрави.
Мисията на папата е преодоляването на различията между християните. Светият отец има добри лични отношения с духовните водачи на другите църкви. С добри лични отношения ли ще се преодолява схизмата?
Това е определено интересен и успешен подход и то най- добрият в съвременния свят и човешки отношения. Това е т. нар. Практически икуменизъм. С тези лични отношения, с примера отдолу – нагоре, без да се чака едно сближаване на канонично и доктринално ниво, да се създаде един контекст, в който всички са съпричастни и всички се чувстват събратя.
Папа Франциск продължава традицията на монсеньор Ронкали, който става българския папа Йоан ХХIII, разбира значението на това да се сближат и преодолеят различията на католици и православни. В своята Енциклика "Мир на земята" той казва, че трябва да се преодолеят различията между хората като намират това, което ги сближава, а не разделя. Това е заветът, който папа Франциск спазва в своите послания и действия.
Смятат папа Франциск за тих революционер, наскоро консерватори - католици поискаха той да бъде обявен за еретик. Кой ще надделее?
Няма как да бъде прогнозирано това. Но в такива празнични дни – това, което той прави е свързано с добруването на човека. Естествено когато човек прави реформи има доволни и недоволни. Мисля, че крайният резултат ще бъде в най- оптимистичен заряд.
Защо папата идва сега у нас, в Северна Македония и Румъния?
Това, което ние ще видим в бъдещето ще даде отговор защото папата идва сега. Една от големите линии на понтификата на Франциск е да обръща внимание на периферните и конфликтни зони в света Балканите са едни от тях. Идвайки тук и в съседните страни, това е и сигнал, че тези зони имат място на планетата. Дори от тези зони да започне една нова вълна и една по- революционна мисъл, която всъщност да покаже, че нещичко е свързано със западния контекст на глобализацията, но това ще го осетим в близкото бъдеще. Всеки папа от последните понтификати има мисията и на геополитик, не само Франциск.
Кое е най- силното послание на папа Франциск в България?
Всички послания на папата са силни. Пред очите ми все още е седналият в трона Франциск пред иконата на Светите братя Кирил и Методий. Гледката е запомняща. Това показва, че всичко може да бъде преодоляно, хубавите думи, които призовават да се обединеним в добротата и преодоляването на бедността. Най- вече вниманието, което обръща към младите. Това са много ценни послания, които трябва да бъдат разбрани в дълбочина и да са пътеводител затова, което предстои да се случва.
Каква е приликата и разликата в посещението между папа Йоан Павел Втори и папа Франциск?
Франциск казва, че е поклонник и пилигрим, който върви по една утвърдена от Йоан Павел Втори пътека. Добротата и смирението, което излъчват двамата, дава вътрешно спокойствие и оптимистичен поглед още папи да идват в България.
Агресията в юношеската възраст може да се приеме в рамките на нормалното, когато става дума за отделни пререкания или сбутвания, особено при момчетата, които понякога не могат да сдържат емоциите си. Неприемливо и ненормално обаче е, когато група деца тормозят един или повече връстници и то в продължение на дълго време. Това е тормозът в..
С проектозакон беше предвидено БНТ и БНР да бъдат финансирани от Фонд „Радио и телевизия“ . „ Да заработи фонд „Радио и телевизия“ трябваше да се въведе една такса „Радио и телевизия“, която щеше да се начислява на електромер “ – заяви в интервю за Радио Пловдив бившият депутат Антон Кутев. „ Това, разбира се, не сработи. И..
Протестът на „Възраждане“ в столицата днес не успя да стане водеща новина, въпреки анонсите на представители на партията и призивите за всенародно недоволство пред сградата на парламента. Какви са възможните продължения на тази активност и ефектите от нея? Не вярвам да имат голяма подкрепа в бъдещи протести срещу приемането на еврото...
Предложението при установен преразход на бюджета на Здравната каса за болничната помощ в средата на годината, да бъдат намалени цените на всички клинични пътеки е скандално и дискриминационно и ще се отрази както на лечебните заведения, така и на пациентите. Това мнение изрази в програма "Ден след ден" Красимир Грудев, председател на..
Щаб, който работи по роблемите със замърсяването на въздуха в Пловдив е създаден на последната градска среща на партия "Продължаваме промяната", съобщи пловдивският депутат Стою Стоев в програма "Точно днес". Той обясни, че причината е абсолютното безхаберие на властимащите, които не обръщат внимание на този проблем. "Замърсеният въздух, който се..