Интервю с доц. Кирил Карталов – член кореспондент на Папския комитет за исторически науки във Ватикана
Възможно ли е различията между Православието и католицизма да бъдат преодолени?
Винаги трябва да вярваме, че е възможно да бъдат преодолени тези различия. И най- ценното е да следваме една практическа идея за сближаването на двете традиции в Християнството, защото това са двете страни на една и съща монета, както и двата дроба, без които един пълноценен християнин не може да се диша, както казва папа Йоан Павел Втори през 1980 година – десетилетие преди падането на Берлинската стена. 17- век се смята за Златния век на българските католици – Петър Парчевич, Филип Станиславов, Петър Богдан. Това е век преди освобождаването на България. В тази връзка смятам, че ние сме една държава, народ, култура, която може да допринесе за този диалог, кактои за бъдещето на Европа, защото християнските корени са най- здрави.
Мисията на папата е преодоляването на различията между християните. Светият отец има добри лични отношения с духовните водачи на другите църкви. С добри лични отношения ли ще се преодолява схизмата?
Това е определено интересен и успешен подход и то най- добрият в съвременния свят и човешки отношения. Това е т. нар. Практически икуменизъм. С тези лични отношения, с примера отдолу – нагоре, без да се чака едно сближаване на канонично и доктринално ниво, да се създаде един контекст, в който всички са съпричастни и всички се чувстват събратя.
Папа Франциск продължава традицията на монсеньор Ронкали, който става българския папа Йоан ХХIII, разбира значението на това да се сближат и преодолеят различията на католици и православни. В своята Енциклика "Мир на земята" той казва, че трябва да се преодолеят различията между хората като намират това, което ги сближава, а не разделя. Това е заветът, който папа Франциск спазва в своите послания и действия.
Смятат папа Франциск за тих революционер, наскоро консерватори - католици поискаха той да бъде обявен за еретик. Кой ще надделее?
Няма как да бъде прогнозирано това. Но в такива празнични дни – това, което той прави е свързано с добруването на човека. Естествено когато човек прави реформи има доволни и недоволни. Мисля, че крайният резултат ще бъде в най- оптимистичен заряд.
Защо папата идва сега у нас, в Северна Македония и Румъния?
Това, което ние ще видим в бъдещето ще даде отговор защото папата идва сега. Една от големите линии на понтификата на Франциск е да обръща внимание на периферните и конфликтни зони в света Балканите са едни от тях. Идвайки тук и в съседните страни, това е и сигнал, че тези зони имат място на планетата. Дори от тези зони да започне една нова вълна и една по- революционна мисъл, която всъщност да покаже, че нещичко е свързано със западния контекст на глобализацията, но това ще го осетим в близкото бъдеще. Всеки папа от последните понтификати има мисията и на геополитик, не само Франциск.
Кое е най- силното послание на папа Франциск в България?
Всички послания на папата са силни. Пред очите ми все още е седналият в трона Франциск пред иконата на Светите братя Кирил и Методий. Гледката е запомняща. Това показва, че всичко може да бъде преодоляно, хубавите думи, които призовават да се обединеним в добротата и преодоляването на бедността. Най- вече вниманието, което обръща към младите. Това са много ценни послания, които трябва да бъдат разбрани в дълбочина и да са пътеводител затова, което предстои да се случва.
Каква е приликата и разликата в посещението между папа Йоан Павел Втори и папа Франциск?
Франциск казва, че е поклонник и пилигрим, който върви по една утвърдена от Йоан Павел Втори пътека. Добротата и смирението, което излъчват двамата, дава вътрешно спокойствие и оптимистичен поглед още папи да идват в България.
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..
Взетите днес проби са само и единствено от засегнатите стопанства с констатирано заболяване чума по дребните преживни животни. Колегите от областната дирекция в Пазарджик са взели 315 проби от 105 животни във Велинград , съобщи в интервю за Радио Пловдив д-р Даниел Денев от отдел "Здравеопазване на животните" към Българската агенция по безопасност..
Организации на пациенти от България, Гърция, Испания,Франция, Италия, изпратиха становище до Европейската агенция за лекарствата (EMA) относно дискриминационния подход спрямо ограничения достъп на лечение на възрастните хора с географска атрофия и отказа на Агенцията одобрената терапия за това заболяване от американския лекарствен регулатор да се..
След като вчера ветеринари бяха възпрепятствани да вземат повторни проби от ферми във Велинград, където бе открита чума по овцете и се стигна до напрежение, днес те все пак успяха да вземат още 340 проби. Симеон Караколев, председател на Асоциацията на овцевъдите и козевъдите, коментира в предаването "Ден след ден", че през годините се е наложил..
Студент по теология от Карлово е тазгодишният носител на поименната стипендия „Братя Евлогий и Христо Георгиеви“, която ежегодно се присъжда от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Четвъртокурсникът от Богословския факултет Младен Иванов получи наградата си навръх патронния празник на университета лично от ректора проф. Георги Вълчев...