Д-р Елеонора Христова изследва от няколко години демографията, семейното планиране и репродуктивните нагласи на двойките. Тя наблюдава както семейни двойки, така и двойки без сключен граждански брак, с различна степен на образование.
Резултатите сочат, че и 2-та вида двойки желаят две, дори клонят към 3 деца, но редица фактори оказват влияние. Те са социален статус, образование, квалификация, материална обезпеченост, жилищна площ на семейството, които оказват огромно влияние колко деца и кога да имат, коментира пред Радио Пловдив д-р Христова.
Двойките с магистърска степен по-високо образование искат първо да завършат, да имат финансова стабилност и тогава да раждат първото си дете, сочи изследването. Интересно е, че повечето жени искат да отложат раждането на дете, докато мъжете веднага след сключването на брак искат първо дете. Наблюдава се и желание на планирания брой деца в семейството, но данните показват, че децата не нарастват особено за последните 20 години.
Кога да планира своето първо дете жената, зависи от няколко фактори - семейна среда, образование и не на последно място етническа принадлежност.
Според специалиста е притеснителна групата, когато имаме сключен граждански брак след 30-годишна възраст и на раждане на първо дете след 35-годишна възраст.
Много е важна ролята на личния лекар и на специалиста в предбрачната консултация. Специалистът трябва да насочва двойката, да консултира. Колкото по-рано двойката реши да има дете, толкова и възможността за раждане на повече деца е по-голяма, поясни д-р Христова.
Необходими са здравни уеб платформи, които да насочват младия човек, да го запознават какво е бракът, защо е важен, каква е сигурността от брака. Като цяло в България такава информация няма, която да е достоверна и да медицинска. На сайта на ЗМ информацията не се обновява.
Според д-р Христова рецептата за решение на демографската криза е цялостна промяна в политиката на институциите. Промяна в социалната политика, здравното възпитание и образование. Самата двойка трябва да бъде наясно за абсолютно всичко. Т.е тя да бъде стимулирана - първо чрез здравно възпитание, чрез финансов стимул и чрез обезпечаване в бъдещето да има мотивация да има повече от едно дете.
Цялото интервю може да чуете в прикачения звуков файл.
Съединението е белегът за нашата зрялост, това е, което ни прави модерни българи, това е краят на нашето обсвобождение, каза в предаването на Рдадио Пловдив проф. Милко Палангурски. Колкото и да е странно излизат още нови документи в архивите и се налага препрочитане на изворите. Съединенитето влиза в нашия празничен календар малко "осакатено", с цел..
Кметът на Пловдив Костадин Димитров поздрави пловдивчани за празника на града и по случай 140 години от Съединението на България. „ От началото на създаването на държавата говорим за обединение, за единство и за слоган, който е символ на цяла България. Поради лични и конкретни интереси всеки дърпа чергата към себе си. Аз обаче винаги,..
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност