Хирургът трябва да бъде млад, със стабилна ръка и точно око и в никакъв случай да не се притеснява от крясъците на пациента.
Това е записано в римски текстове, свидетелстващи за медицинските практики по нашите земи от Античността през Средновековието до наши дни.
Вълнуваща разходка в миналото на медицината предлага изложбата "Болести и лечение през вековете", която бе открита в Музея на медицината към Медицински университет в Пловдив. Представени са уникални антропологични материали с палеопатологията на предците ни - травми, професионални болести, генетични заболявания. Проследено е прилагането на различни лечебни методи. Сред находките са колекция от римски хирургични инструменти, монети с изображения на здравеносни божества, средновековни оловни ампули и съдове за териак.
Съвместната експозиция на Националния антропологичен музей към БАН и Историческия музей в Шумен е разположена във фоайето на Студентския информационен център на Медицинския университет на бул. „Васил Априлов“ 15А.
Тя е част от проявите, посветени на 75-тата годишнина на Медицинския университет в Пловдив.
Сред уникалните антропологични материали в изложбата е детски череп, на който е извършена успешна трепанация. Находката е от некропол край село Одърци, Добричко и е датирана към XI-ти век.
По това време там е живяло печенежко население, при което много често се е прилагала трепанацията като лечебен метод, тъй като се предполага, че е имало епидемия от менингит, разказва археологът Мария Христова от Националния антропологичен музей към БАН.
Едно от фундаменталните постижения на съвременната медицина е обезболяването, смята доц. Георги Томов, куратор на Музея на медицината към Медицинския университет в Пловдив. Той припомни, че при операции в древността пациентът е изстрадвал хирургичната интервенция или се е прибягвало до билки, чиито обезболяващ ефект не е толкова силен.
Какви страдания са измъчвали човечеството от античността до днес? Как лекарите са помагали за изцелението на хората и са давали надежда?
Репортажът по темата на Антоанета Петричанска е в звуковия файл.
"И я превърнаха в пустиня. И нарекоха това мир." С този цитат от Тукидит п олитологът от Софийския университет проф. Татяна Дронзина коментира пред Радио Пловдив преговорите между САЩ и Русия за примирие в Украйна. Тя изрази притеснение, че до този момент Украйна не получава гаранции за сигурност отникъде. Това е една търгашеска..
"По-трудната задача при въвеждането на еврото вероятно ще е да убедим българските граждани, че това е това е по-добрият избор за тях самите, отколкото управляващите да убедят отговорните за членството европейски институции", смята икономистът Георги Стоев. Наскоро той обяви в профила си във Фейсбук готовост да отговаря на въпроси на интересуващи се за..
Въпреки грозните сцени от протеста на „Възраждане“ в събота нормалността в страната ни се завръща. Това коментира политическият анализатор и журналист Иван Тропанкев. Аргументира се с това, че имаме работещо правителство с опозиция, на прага сме на приемането на бюджет 2025, както и на влизането ни в еврозоната. „Докладът за членството..
Община Пловдив ще защитава обществения интерес при финализиране на електронната система в градския транспорт. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив Ерол Садъков, заместник-кмет на Пловдив с ресор транспорт. Той обясни, че в момента се водят преговори с фирма „Тикси“ за сумата, която трябва да се даде допълнително за..
Смешна е историята дали е вярно, че България е изпълнила критериите и може да влезе в евозоната от 01.01.2026 г., защото става въпрос кога точно се закръгля при изчисляването на критерия. Това заяви в предаването "Точно днес" макроикономистът Георги Ганев . "Когато се опитваш да вкараш аналогова действителност в дигитални цифрови критерии, понякога..