15 на сто от запитаните са определили мерките като „вече непоносими“.
Като обезпокоителни социолозите от „Галъп“ отчитат отговорите, свързани с икономическото състояние на хората.
Повече от една трета от запитаните декларират, че след въвеждането на извънредно положение доходите им са намалели. Близо една четвърт пък живеят с чувството, че съвсем скоро предстои доходите им да намалеят.
Шест процента от работещите (удвояване за две седмици) заявяват, че вече са загубили работа и още 10% казват, че това е непосредствената им перспектива. Мнозинство от 70% от работещите не смятат, че работното им място е застрашено.
Като цяло българите търпеливо понасят сполетелите ги ограничения и не се вижда необходимост от краткосрочни корекции на извънредния режим. С изключение на икономическата ситуация, където се струпват тъмни облаци, посочват от „Галъп“.
Експресният сондаж е проведен сред 850 души на 30 и 31 март.
"Българите оценяват високо и подкрепят мерките, търпеливо понасят ограниченията и лишенията, този режим вече е възприет от болшинството хора" - коментира пред Радио Пловдив данните от проучването политологът Първан Симеонов.
Изпъква обаче натрапчивото впечатление за нарастваща тревога у хората за стопяването на техните доходи и липсата на позитивна перспектива, добави Първан Симеонов.
Над 1/3 от анкетираните са признали, че доходите им рязко са спаднали, данните звучат обезпокояващо, заради изразената липса на позитивна надежда какво предстои, добави той.
Възрастовите група също са любопитни в мненията си - младите преобладаващо приемат извънредните мерки, те са доста по-оптимистично настроени за бъдещето. Не се и боят толкова от "Вируса", вероятон заради медийната щампа, че тях "по-не ги лови", коментира Първан Симеонов.
Подобно на тях са и групата на пенсионерите, които, макар и примирено, вярват, че няма какво да загубят в тази обстановка - те смятат пенсиите си, макар и мизерни, за гарантирани.
Като цяло, остава впечатлението, че властите сякаш придобиват неочакван кредит на доверие.
Ако успеем да овладеем заразата, ние българите имаме шанса да излезем победители от Кризата.
"Мобилизация е солидарност сега - а сетне да правим равносметка кой бил крив, кой прав!" - обобщи политологът Първан Симеонов.
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..
Братската могила е комлекс, който смятам, че трябва да се развива като туристическа дестинация. Това е важно не само за район „Западен“, но и за целия град, поради няколко причини. Самата архитектура, вдъхновена от тракийските могили и архитект Шинков. Разбира се и скулптурите на световноизвестния творец Любомир Далчев. Това каза в..
Сградата на Областното събрание на Източна Румелия на площад „Съединение“ в Пловдив е една от най-познатите и известни постройки в града. Тя е важна историческа реликва, свързана със Съединението на България и играе ключова роля в събитията от 6 септември 1885 година, когато Княжество България и Източна Румелия се обединяват в една държава. В нея..
„И аз съм българин, каквото има да става – да става“. Това са думите на губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, котато е арестуван от четниците съединисти и им предава без всякаква съпротива ключовете на администрацията. Още преди това обаче, предупреден, че се готви преврат, той отказва да вземе превантивни мерки и..