Изчистването на историческите спорове с Република Северна Македония – задача с повишена трудност. На прага на решителната стъпка, която тя се очаква да направи, не без нашата подкрепа, към европейското семейство, нелекият дебат между двете държави бе обогатен с новата тема за езиковия спор. Какво развитие на съседските и емоционални отношения отчитат специалистите от Съвместната комисия по историческите и образователни въпроси с Република Северна Македония ще коментира нейният заместник-председател – историкът доц. Наум Кайчев.
„Българската позиция е ясна. Тя не е само българска, но и европейска – всички проблеми, особено двустранните, трябва да се решават далеч преди членството в ЕС. Това се отнася и за отношенията ни с нашата югозападна съседка Република Северна Македония. Тези въпроси ще бъдат част от нейното присъединяване“. Това заяви заместник-председателят на доц. Наум Кайчев.
Той припомни, че след първоначалния прогрес по постигането на договорености, свързани с личности от общата ни средновековна история като цар Самуил, Св.св. Климент Охридски и св. Наум Охридски, през април 2019 г. комисията е влязла в период на „много минимални обороти на придвижване“. Обяснение за факта трябва да се тържи основно на нежеланието на колегите от Северна Македония да се разделят с много от митовете от тяхната историография и лъжовните конструкции, свързани с мисленето на хората.
Доц. Кайчев уточни, че след вдигането на „извънредното положение“ се наблюдава процес на дребни пазарлъци, вкл. и говорене срещу България и яростна антибългарска кампания, която се излива в различни сайтове.
По думите му, независимо че при провеждането на избори в република Северна Македония в миналото, България не е присъствала като тема за обсъждане, сегашната ситуация провокира антибългарски коментари.
„Предвид особените обстоятелста, свързани и с функционирането на Комисията, и с проблемите при прилагането на договора и очакваното решение за изготвянето на преговорна рамка, която ще бъде основа за следващите ходове на Република Северна Македония към членство в ЕС, обстоятелствата в дипломатическия календар влияят върху мисленето на хората. Това се отразява и в медийното пространство“.
Доц. Кайчев бе категоричен, че Съвместната комисия трябва да поднови дейността си след вдигане на извънредните мерки във връзка с корона кризата. „Това ще бъде в интерес на въпросите, които все още не са решени и нашите общества ги чакат“, подчерта доц. Кайчев.
Интервюто – от звуковия файл:
Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..