Най-новият проект на Аграрния университет в Пловдив е насочен към Европейски научни мрежи и получава финансиране от МОН, съобщи ректорът проф. Христина Янчева. Тя отбеляза, че тази седмица са били домакин на мащабен уебинар на Европейската комисия, посветен на изследванията на агро-хранителните системи. Целта е да се уточнят приоритите и възможностите на нашите университети пред Европейското научноизследователско пространство 2021-2027 г.
"В Пловдив ще се изгради добра инфраструктура и ще се подобри капацитета на учените в нови области със средства на ЕК", уточни проф. Янчева.
Заместник-ректорът проф. Владислав Попов съобщи, че започват работа с Тракийския университет и БАН по мащабния проект „Плантхелт“. Той е пряко насочен към състемно изследване на растителното здраве и ще усвоят предпроектно - 50 000 лева от Европейската комисия през тази година. Работи се съвместно и с УХТ - Пловдив по друг проект, който е от Националната научна програма: "Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот".
Предстои в Пловдив да се изгради централна лаборатория „Плантхелт“ с помощ на новата оперативна програма „Наука и иновации“ за 17 млн. лева. Ще се изследват културните видове, които се използват в селското стопанство и почвения микробиом.
Паралелно АУ с още три висши училища работят по Националната научна програма до 2022 година по темата здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот.
В Пловдив ще се обособи и регионален хъб (няколко живи лаборатории) за агро-хранителните системи, защото регионът е естественото място за подобна инициатива.
Презентацията наречена "Живи лаборатории: България като регионален хъб за взаимодействие между наука, индустрия и образование" е на проф. Попов, който е представител на България в постоянния комитет за аграрни науки в ЕК.
Работата на учените е в пряка връзка със Зелената сделка на ЕК, където се цели намаляване на химията в земеделието и увеличаване на площите за биологично земеделие в Европа до 25 %. В България едва 4 % от площите са заети от биоземеделие.
България има осезаем напредък в кръговата икономика и оползотворяването на ресурсите, въпреки че за много от гражданите това е почти невидимо. Зелената трансформация е плод на усилията на държавата, на бизнеса и на хората. Имаме доста съществен напредък . Това е оценката на Владимир Димитров , експерт "Индустрия и околна среда" в Българската..
Експертът по политически комуникации Арман Бабикян коментира за Радио Пловдив поредния неуспех да бъде избран председател на Народното събрание и ескалиращата политическата криза. Той подчерта, че липсата на реален диалог между политическите сили с различни цели прави трудно постигането на решения, които обществото да приеме. „Обществото или..
В първата ни рубрика за успешните образователни практики, реализирани по проекта „Успех за теб“ ще ви разкажем за ОУ „Васил Левски“ в село Караджово, община Садово. Проектът се изпълнява от Министерството на образованието и науката и се финансира със средства в размер на 105 млн. лв. от Програма „Образование“ 2021-2027, съфинансирана от..
Не виждам как при тази конфронтация, която отдавна не е по идеологически и политически причини, а е по междуличностни и интрументални причини, ще може този парламент да излъчи управляващо мнозинство, което да работи повече от три месеца. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив политологът и университетски преподавател..
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Облачно