Всяка една промяна, над която човек не може да осъществи контрол повишава тревожността. Страхът не е само за нашето здравословно състояние и за нашите близки. Тук се намесва един фактор, който все по-осезаемо се наблюдава, а именно – страхът от социалната промяна. Така психотерапевтът Елена Атанасова от КОЦ-Пловдив коментира промените в живота ни, настъпили след появата на COVID-19.
„Тук говорим за едни икономически компоненти. Това е един период, който продължава една година. Хората започват да се тревожат за това как ще могат да продължат напред, как ще си плащат сметките, липсва усещането за стабилност и сигурност, което при всички положения повишава тревожността“, каза Елена Атанасова.
Жертви на страха са и хората с хронични заболявания
Всяка една промяна като увеличаване броя на заболелите или на смъртните случаи повишава тревожността. Неяснотите около Националната кампанията за ваксинация, липсата на ваксини също са фактори, водещи до психологически последици за уязвимите групи.
Изостряне на стреса има и при хората с онкологични заболявания, допълва Елена Атанасова.
„Хората не трябва да пренебрегват в никакъв случай профилактиката. Ако не обръщаме внимание на здравословното си състояние заради страха това след себе си може да доведе до усложняване на определени състояния“, допълва специалистът.
Пандемия е един трдуден педиот, в който сигурността и стабилността ни се срутват. Ако преди години психолозите са наблюдавали една консолидация на взаимоотношенията между хората в момента се отчитат много случаи на единично спасяване и оцеляване. Освен в обществото този процес се наблюдава и в семействата.
За последната една година се отчита увеличаване на разделите в семействата, случаите на домашно насилие и влошаване на взаимоотношенията между хората.
„Самата пандемия отключва постравматичен стрес, който е доста продължителен и от там нататък може да се наблюдават едни по-влошени взаимоотношения, не само по отношение на домашно насилие, но и свързани с раздели на двойките и влошаване на отношенията“, допълни още Елена Атанасова.
Управляващата коалиция изглежда стабилна, поне досега не е имало някакъв по-сериозен трус, каза в предаването "Точно днес" политологът доц. Иво Инджов . "Създаде се усещането, че такъв е възможен, заради постановката в бюджета за пенсиите, че няма да растат с швейцарското правило. След силна критика от страна на БСП и на опозицията това бе..
„Съдейки по проекта на бюджет за 2025 година и прогнозата, която е дадена до 2028 година, очевидно е, че икономиката, демографската система, участието ни в ЕС, са с големи проблеми. Тоест – България е в хиперкриза. И проблемите не са толкова в бюджета, колкото в икономиката, в нашите връзки с други европейски страни. Тъй като..
Съвместната кампания е между МБАЛ - Пазарджик и общината, а инициатор е д-р Димитър Бакалов, заместник-началник на Спешното отделение. " Тази кампания се роди от идеята да успеем да предоставим медицинска помощ в малките населени места, особено за хората, които са трудно подвижни. Получих пълна подкрепа от директора на болницата д-р Красимир..
Спешни законови реформи, по-голям контрол от страна на държавата и право на коопериране на малките производители. За това настояват членовете на Българската аграрна камара, която пое ангажимент да опише нелоялните търговски практики по цялата верига на доставки. "Като Аграрна камара този проблем го поставяме от миналата година и тогава, по..
Според предложения проектобюджет за 2025 година и финансовия план за следващите три години България влиза в дългова спирала, смята преподавателят по икономика и финанси проф. Красимир Петров. Дълговете ще достигнат през тази година 60 млрд. лева, догодина 70 млрд. лв, следват 80 млрд и след това 87 млрд. лева. България затъва в бясна скорост в..
Разкъсана облачност
Ясно
Предимно облачно