Всяка една промяна, над която човек не може да осъществи контрол повишава тревожността. Страхът не е само за нашето здравословно състояние и за нашите близки. Тук се намесва един фактор, който все по-осезаемо се наблюдава, а именно – страхът от социалната промяна. Така психотерапевтът Елена Атанасова от КОЦ-Пловдив коментира промените в живота ни, настъпили след появата на COVID-19.
„Тук говорим за едни икономически компоненти. Това е един период, който продължава една година. Хората започват да се тревожат за това как ще могат да продължат напред, как ще си плащат сметките, липсва усещането за стабилност и сигурност, което при всички положения повишава тревожността“, каза Елена Атанасова.
Жертви на страха са и хората с хронични заболявания
Всяка една промяна като увеличаване броя на заболелите или на смъртните случаи повишава тревожността. Неяснотите около Националната кампанията за ваксинация, липсата на ваксини също са фактори, водещи до психологически последици за уязвимите групи.
Изостряне на стреса има и при хората с онкологични заболявания, допълва Елена Атанасова.
„Хората не трябва да пренебрегват в никакъв случай профилактиката. Ако не обръщаме внимание на здравословното си състояние заради страха това след себе си може да доведе до усложняване на определени състояния“, допълва специалистът.
Пандемия е един трдуден педиот, в който сигурността и стабилността ни се срутват. Ако преди години психолозите са наблюдавали една консолидация на взаимоотношенията между хората в момента се отчитат много случаи на единично спасяване и оцеляване. Освен в обществото този процес се наблюдава и в семействата.
За последната една година се отчита увеличаване на разделите в семействата, случаите на домашно насилие и влошаване на взаимоотношенията между хората.
„Самата пандемия отключва постравматичен стрес, който е доста продължителен и от там нататък може да се наблюдават едни по-влошени взаимоотношения, не само по отношение на домашно насилие, но и свързани с раздели на двойките и влошаване на отношенията“, допълни още Елена Атанасова.
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Хиляди протестираха срещу бюджетът за 2026 г., което говори , че се е повишило общественото напрежение и то не само от гледна точка на бюджет, а очевидно от гледна точка на управление като цяло, коменитира Евелина Славкова от Изследователски център "Тренд" "Бюджетът беше фокус, но със сигурност имаше и нещо повече, това не изглеждаше като изцяло..
Разширението на Околовръстното шосе на Пловдив трябва да стане проект от стратегическо значение. За това ще настояват експертите от Института за пътна безопасност, които изпращат писмо до министър-председателя Росен Желязков. Това съобщи Диана Русинова от Института за пътна безопасност в интервю за предаването „Ден след ден“ на Радио..
Единственият кмет-парамедик в България Цвятко Луджев ще направи утре демонстрация за оказване на първа помощ с първия спасителен мотор, т.нар. first Responder в двора на ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" в пазарджишкото село Ивайло. Моторът е дарение за жителите на селото и вече е използван при помощ на пострадали при катастрофа. Това е..
Дъжд
Облачно
Превалявания
Облачно