"Рестартирай Европа": Дронове помагат на хората в пандемия

СOVID-19 успя да приземи, макар и временно, авиацията, но не и дроновете. Те могат да се използват за локализирането на повреди по електрическата мрежа, за следене на трафика, в земеделието, за правене на снимки от въздуха, за куриерски услуги, а не на последно място – за военни цели.

В новата си програма Хоризонт Европа, Европейският съюз си поставя за цел до 2030 г. да има 100 големи града в Европа, които да са климатично неутрални и умни. Това включва и нов подход към европейските партньорства, свързани с въздушен трафик, авиация и железопътен транспорт. 

Идеята е дроновете (безпилотните въздухоплавателни средства) в ЕС да се използват все по-широко в различни дейности, включително за оказване на помощ в домакинството на хора, поставени под карантина в условията на пандемия.

Стефан Христозов, авиоинженер и основател на блога „Безпилотни системи България“, посочи: „По време на пандемия високите технологии се намесиха от гледна точка на това, че полицията например използваше дронове, за да следи дали не се нарушават мерките в определени райони или с дронове се следяха струпванията на коли и на хора. Има примери от Женева, Швейцария, или от Берлин, Германия, където дрон прелита от една болница до друга и доставя не само лекарства, а дори органи за трансплантация“.

В България от 10 години действа регламент, създаващ общи правила за въздухоплаването, и е много важно да се прилага от всички, които управляват дронове, посочи адв. Диана Хаджиева: „Имайте предвид, че едно малко устройство, може би ръчно правено, може за вас да е играчка. Ако обаче лети в зона от национално значение и се разбие в АЕЦ „Козлодуй“, може да стане национален проблем“. 

По време на локдауните някои от сериозните проблеми на големите градове като задръстванията и мръсния въздух вследствие на транспорта намаляха, но с облекчаването на мерките тези проблеми отново стават актуални. Как дроновете могат да улеснят трафика в големите градове, един от които е Пловдив, обясни проф. Димо Зафиров от Института за космически изследвания и технологии на БАН. „Една такава система наблюдава движението, дава постоянно информация за интензивност на трафика, с каква скорост се движат колите и след обработка се получава по кои ленти каква е средната скорост, колко коли са минали за определено време. Тази информация е нужна на градските власти да вземат решение за развитие на пътната мрежа. Вижда се къде има неправилно паркирани коли и веднага могат да се вземат мерки, преди да стане задръстване или друг проблем.“

По данни на Европейска организация за безопасност на въздухоплаването – Евроконтрол, до 2025 г. се очаква трафикът над големите градове да достигне до 20 000 полета в час, което е невъзможно за текущите способности на системите за управление на въздушното движение.

Пловдив вече е част от паневропейска инициатива за членство в общността на градовете за въздушна градска мобилност. Това стана факт, след като кметът Здравко Димитров прие официално отправената покана за присъединяване през февруари тази година. 

14 града и региони в цяла Европа вече са подкрепили манифеста. Сред тях са Аахен, Амстердам, Хамбург, Лиеж, Малага, Енсхеде и Катовице.

Пловдив е първият град в България, който се присъединява към подготовката на този регламент, който дава възможност да бъде призната ролята на местните власти в управлението на трафиците от дронове и въздушни таксита на ниво ЕС.

Заместник-кметът на община Пловдив Стефан Стоянов обясни: „Община Пловдив се е включила в консорциум от НПО и университети, който търси партньори и финансиране и събира ноу-хау, предимно в ЕС, за да разработва концепции. Добре е администрацията да се насочва към по-визионерски проекти, които ще се случат след 10 – 15 години. Дроновете биха могли да помогнат в управлението на трафика, транспорта, в автономни доставки с такъв тип дронове. Най-вероятно до година – две ще видим и масово производство на транспортни безпилотни средства. Това занимава световната наука и тепърва ще разберем къде ще има най-адекватно приложение, но със сигурност трябват още много усилия и сериозна регулация, която тепърва да се изработва“.