Решаването на проблемите между двете държави не е въпрос на конкретен акт на дълъг политически процес и диалогът е единственият път за намиране на решение. Това каза в интервю за програма "Точно днес" международният анализатор Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения по повод очакванията от посещението на министър-председателя Кирил Петков и българската делегация в Република Северна Македония.
Това което може да се очаква от това посещение е първо да се стимулира диалогът и второ да се създаде една по-благоприятна обстановка за търсене не решение, като освен проблемите в рамките на двустранните отношения, намери място и сътрудничеството по всички тези сфери, за които става дума напоследък в бълтарската позиция - за създававне на работни групи по инфраструктура, транспорт и т.н.
Надявам се по-скоро да има начало на преговорите, защото досега на практика двустранни преговори нямаше. Това, което се правеше в комисията по история, а тя беше експертна, това не бяха преговори, а разговори. Първо, защото комисията нямаше такива правомощия. За съжаления тя беше натоварена от правителствата с нетипични за нея функции. Политически функции, които тя естествено не можеше да осъществи. А на политическо ниво разговорите бяха епизодични и за съжаление отношенията между двете държави се водиха чрез медиите, а не чрез директен диалог.
Според него основният въпрос между двете държави е историята. Въпросът е как проблемите и различията в историята се решават в политическите отношения между двете страни.
Това което е очевидно е, че в международните отношения няма друг способ за разрешване на спорни въпроси освен диалога, диалог и постигане на споразумение. А когато говорим за споразумение, аз бих казал, че това е азбучно правило в дипломацията, предимство има тази страна, която зададе тематичната рамка на преговорите и предложи варианти за намиране на решението. Тоест, тази страна, която е активна. Позитивен факт е, че през последната половин година България напусна позициите на кръгова отбрана и лансира свои предложнения за постигане на споразумение. Говоря за така наречения план 5+1. И ако трябва да дефинираме успехът за България - той би бил именно постигането на двустранно споразумение, в което да фигурират ангажиментите за решаване на проблемите. То да бъде съпроводено с пътна карта за времевите рамки, през които всеки един проблем да бъде решен и да има ясна система за контрол за изпълнението на това споразумение в рамките на проговорния процес.
Цялото интервю е в прикачения звуков файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...