Как изглежда този конфликт - коментира доц. д-р Христо Паунов, преподавател по конституционно право в Юридическия факултет на ПУ “П. Хилендарски”:
Динамична и заредена с напрежение тема. Това "ритане по кокалчетата" донякъде е очаквано – свидетели сме как новите управляващи искат да прокарат сериозни реформи, които ще засегнат предишното статукво. Ставащото не е неочаквано. За съжаление, това може да доведе до забавяне на други, много по-важни процеси в управлението на държавата. Покрай това, така се отклонява общественото внимание от щекотливите проблеми на момента.
С решението на КС, че след като правосъдният министър може да отправя номинация за поста на главния прокурор и председатели на двете върховни съдилища, се приема, че също така има правото и да иска тяхното отстраняване при наличие на законови основания.
Какви са опциите оттук нататък?
И това решение беше очаквано. Но се създаде излишно напрежение, след като пленума на ВСС директно отхвърли това искане като недопустимо, без дори да го разгледа. Това всъщност преля чашата, защото този орган трябваше да разгледа и обсъди искането, и след това да се произнесе - коментира Христо Паунов.
Ситуацията обаче не трябва да се бърка прибързано - че след това решение на КС едва ли не правосъдният министър вече може директно да „уволни“ главния прокурор.
В едно бъдещо подобно искане вече ще трябва да се изтъкнат всички законови основания за освобождаването на главния обвинител, подплатени с безспорни факти и тогава вече пленума на ВСС ще бъде длъжен да ги разгледа по същество.
Надеждите за цялостна съдебна реформа са тя да не се ограничи само до отстраняването на главния прокурор.
А да се прецени внимателно, колко от тази реформа може да се извърши с промени на текущото законодателство и каква част от нея може да се постигне чрез промени в Конституцията.
Обществото настоятелно очаква отговори на много въпроси, изникнали в публичното пространство от много години - подчерта експертът по конституционно право.
Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „ Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998) “ обаче се припомнят много забравени факти за голямото..
В програма "Точно днес" и " Заедно в час " говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова . От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този..
В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...
Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца. Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...
Разкъсана облачност
Предимно облачно